Дума Ки
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #52
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дума Ки». Краткое содержание книги:
Промяната настъпва, след като Едгар наема къща на ДУМА КИ — красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват и той се отдава на едновремешното си хоби — рисуването. Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват…
— Ласкаете ме, доктор Хедлок.
— Джийн — поправи ме той. — Хората, които присъстваха на лекцията ви, мислят като мен. Представихте се чудесно. Само съжалявам, че Елизабет не можа да ви чуе. Щеше да се гордее с вас.
— Надявам се да дойде на откриването на изложбата.
Лекарят поклати тъжно глава.
— Съмнявам се. Тя се бори с всички сили, но настъпва момент, когато болестта взема връх. Не защото пациентът е слаб, а защото физическото му състояние е такова. Това е като множествената склероза. Или рака. Щом симптомите се проявят веднъж — обикновено загуба на краткосрочна памет, — броячът започва да тиктака. Мисля, че краят на Елизабет наближава, колкото и да ми е неприятно да го кажа. И ми е ясно, както и на повечето ваши слушатели в аудиторията, че цялата тази суета не ви е по вкуса…
— Точно така.
— … но ако Елизабет можеше да присъства на изложбата, щеше така да се радва за вас! Познавам я почти откакто се помня и знам, че щеше да вземе под контрол всичко, включително и подреждането на картините.
— Съжалявам, че не се запознах с нея по-рано.
— Невероятна жена. Беше на четирийсет и пет, а аз на двайсет, когато спечелихме турнира за любителски тенис по двойки в клуб „Колония“ на Лонгбоут Ки. Бях се върнал от колежа за ваканцията. Още пазя купата си и съм сигурен, че и тя пази своята.
Думите му ми напомниха за фразата „Сигурна съм, че ще я намерите.“ Ала преди да успея да си спомня откъде изскочи тя, в съзнанието ми изплува друга мисъл, свързана с нещо, за което бе станало дума съвсем наскоро.
— Доктор Хедлок — Джийн, — случайно да знаете дали Елизабет е рисувала някога?
— Елизабет? Никога — усмихна се той.
— Сигурен ли сте?
— Да. Веднъж я попита и добре си спомням случая. Норман Рокуел бе дошъл, за да изнесе лекция. Но не отседна във вашата вила, защото предпочете „Риц“. Самият Норман Рокуел, с лулата и всичко останало! — Лекарят поклати глава и усмивката му стана още по-широка. — Господи, какъв шум се вдигна, какъв вой настана, когато Художественият съвет обяви за пристигането на господин „Сатърдей Ивнинг Поуст“112.
Идеята беше на Елизабет и цялата тази врява й харесваше… Разправяха, че желаещите да посетят лекцията, биха напълнили стадион „Грифин“… — Той забеляза недоумението ми и побърза да уточни: — Флоридския университет. Блатото, откъдето живи изпълзяват само „Алигаторите“113.
— Ако говорите за американски футбол, там интересите ми започват с „Викингите“ и свършват с „Опаковчиците“114.
— По време на истерията около Рокуел (между другото, лекцията му се състоя не в зала „Гелдбарт“, а в градския център, и много хора пак не успяха да си намерят места) попитах Елизабет за художническите й заложби. Тя се засмя и ми отвърна, че може да нарисува само човече с кръгче вместо глава и чертички место крайници. Добави, че е като другите заможни възпитаници на колежа, само че се интересува от живопис, а не от футбол. Запомнил съм думите й: „Щом не можеш да бъдеш спортист, тогава поддържай спорта. А ако не можеш да рисуваш, грижи се за художниците, храни ги и им давай подслон.“ Но тя самата да е имала такава дарба? Не, абсурд.
Замислих се дали да не му кажа за Аги Уинтърборн, приятелката на Мери Айър, но докоснах червената химикалка в джоба си и реших, че няма смисъл. Онова, което исках да направя, бе да се върна на Дума Ки и да рисувам. Картината „Момиче и кораб № 8“ беше най-амбициозната от целия цикъл — най-голямата и най-сложната — и ми оставаше съвсем малко, за да я завърша.
Изправих се и подадох ръка на лекаря.
— Благодаря ви за всичко.
— Няма защо. Ако ви потрябват по-силни болкоуспокояващи…
IV
Подвижният мост към Дума Ки бе вдигнат, за да може скъпата яхта на някакъв богаташ да премине безпрепятствено в Залива. Седнал зад волана на малибуто, Джак наблюдаваше с възхищение девойката със зелен бански, която правеше слънчеви бани на палубата. Радиото беше на вълните на „Кост“. Рекламата за автокъщата за търговия с мотоциклети завърши (по „Кост“ вървяха доста реклами за продажби на мотори и ипотечни заеми) и в купето се разнесоха звуците от „Вълшебният автобус“ на „Дъ Ху“115.
Усетих как чуканчето ми изтръпна, след което ме засърбя. Сърбежът бавно се усилваше и пълзеше надолу по несъществуващата ръка. Усилих звука на радиото, бръкнах в джоба си и извадих откраднатата химикалка. Не беше нито черна, нито синя, а червена. Повъртях я под лъчите на залязващото слънце. После отворих жабката и заровичках вътре.
112
Норман Рокуел е автор на 322 от кориците на седмичника. — Б.пр.
113
„Флорида Алигейтърс“ — футболният отбор на университета, един от най-добрите в студентската лига. — Б.пр.
114
„Минесота Вайкингс“ и „Грийн Бей Пакърс“ — професионални футболни отбори. — Б.пр.
115
Един от най-големите хитове (1968) на легендарната британска рок група. — Б.пр.