Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
— Добре.
Вин бе забелязала и още нещо — на два пъти, докато крачеха по коридорите, бе видяла стълбища, водещи надолу. Това говореше за доста обширни подземия, нещо нетипично за Лутадел. „Сградата на Отдела е била строена надолу, а не нагоре“ — помисли си тя. Имаше логика, ако долу наистина бяха разположени складове.
Церемониалмайсторът обяви имената им, без да му подават картичка, и те пристъпиха в залата. Балът не беше така блестящ като този в Цитаделата Ориеле. Имаше леки ястия, но не и вечеря — вероятно защото в помещението нямаше място за маси. Имаше музика и танци, но липсваше луксът на мебелировката. Йомен бе предпочел да остави грубите стени на помещението непокрити.
— Чудя се защо ли въобще си прави труда да организира бал? — прошепна Вин.
— Навярно той пръв е дал пример — отвърна Елънд. — За да подтикне останалите благородници. И сега просто му е дошъл редът. Доста хитър ход всъщност. Така приема важни хора, а после на свой ред им гостува.
Вин кимна и погледна към дансинга.
— Един танц преди да се разделим?
Елънд се поколеба.
— Да ти кажа честно, малко съм нервен за танци.
Вин се усмихна и го целуна лекичко, нарушавайки правилата на етикецията.
— Дай ми поне час, преди да започнем. Искам да се потопя за малко в атмосферата на бала.
Той кимна и се разделиха. Елънд се насочи към група мъже, които Вин не познаваше. Тя пое в обратна посока. Не искаше да се заплита в разговори и затова избягваше жените, които познаваше от Цитаделата Ориеле. Знаеше, че вероятно трябва да укрепи познанствата си, но се наложи да си признае, че се чувства донякъде като Елънд. Не беше дошла тук за да си бъбри. Чакаха я по-важни дела.
Прекоси залата, взе чаша вино, отпи и огледа стражниците. Бяха доста, което вероятно беше добре. Колкото повече охрана имаше в залата, толкова по-малко би трябвало да е отвън. Теоретично.
Вин бавно тръгна сред множеството, кимаше на хората, но се отдръпваше всеки път, когато се опитваха да я заговорят. На мястото на Йомен би възложила на няколко войници да следят само нея. Но изглежда, нито един от стражниците не й обръщаше внимание. Измина почти час и тя ставаше все по-неспокойна. Наистина ли Йомен бе толкова небрежен, че я оставяше — нея, прочута Мъглородна — да обикаля спокойно из къщата му?
Ядосана от тази мисъл, Вин разпали бронз. Може би наблизо имаше аломанти. Едва не подскочи от изненада, когато долови пулсации почти до себе си.
Бяха жени. Две. Придворни кокетки, чиито имена не помнеше, нито се отличаваха с нещо особено. Вероятно това бе съвсем преднамерено. Разговаряха с двама мъже и още една жена само на две-три крачки от Вин. Едната гореше мед, другата калай — Вин никога не би могла да ги засече, ако не умееше да прониква през медни облаци.
Продължи сред гостите. Жените я следваха, местейки се със забележително умение, като навсякъде подхващаха мимолетни разговори. Винаги бяха близо до нея, на разстояние за калаено следене, но достатъчно далеч, за да не може да ги засече, без да прибягва до аломантия.
„Интересно“ — помисли си тя. Поне Йомен не я подценяваше. Но как да се измъкне от жените? Едва ли щяха да се подмамят от сценката, която предстоеше да разиграе Елънд, и със сигурност нямаше да допуснат Вин да напусне помещението незабелязано.
Забеляза позната фигура близо до стената. В едно кресло се бе отпуснал Бавнобързеца, облечен със същия костюм, с който го бе видяла и преди, и пак така пушеше лула. Тя тръгна към него.
— Мислех, че не посещавате подобен род събития — каза му с усмивка. Зад гърба й двете жени спряха достатъчно близо, за да чуват разговора.
— Идвам само на баловете на краля — отвърна Бавнобързеца.
— Разбира се — отвърна Вин и бавно се отдалечи. С крайчеца на окото си забеляза, че Бавнобързеца се мръщи озадачено. Изглежда, бе очаквал разговорът да продължи, но не смееше да рискува и да прояви активност от страх да не бъде разкрит. Поне засега. Преследвачките й прекъснаха престореното си бъбрене, изненадани от бързината, с която Вин смени местоположението си, и я последваха малко припряно. След минутка Вин спря и те също спряха и подхванаха нов разговор.
А тя рязко се обърна и тръгна към Бавнобързеца, все едно току-що си е спомнила нещо. Двете жени се поколебаха как да постъпят. Двоумението им й даде необходимата преднина от няколко крачки.
— Трябват ми двама души — каза тя на Бавнобързеца. — Доверени хора. Да ме чакат някъде встрани, на място, където можем да седнем и да разговаряме.
— Във вътрешния двор — отвърна той. — По левия коридор и после навън.
— Добре — отвърна Вин. — Кажи им да идат там и да изчакат аз да ги заговоря. Освен това прати вест на Елънд. Предупреди го, че ще ми трябва още половин час.