Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Как само изкрещя той. И къде отидоха патосът и самоувереността? Мисля, че взе прекрасно „ре“ трета октава. Всяко сопрано би се самоубило от завист.
Вместо да отскочи настрана, Блекс замръзна на място.
— Те са живи! — извика специалистът по защитни заклинания.
Сякаш по команда плешивият се опомни от шока и с гигантски скок скочи към стената, придържайки се с цялото си тяло до нея.
— Не, мъртви са — не се съгласих аз, трескаво обмисляйки по-нататъшните си действия. — Просто са много жизнени.
Трябва да ги обезглавим! Само че, за съжаление, нямахме подръка нито нож, нито какъвто и да е друг инструмент за рязане.
Труповете се размърдаха, опитвайки се да се изправят на крака. Този процес изглеждаше доста кошмарно — ръцете и краката сякаш не се подчиняваха на своите господари… а и кой сега беше техен господар? Паразитите?!
— Направете нещо! — завайка се Блекс.
Точно така, завайка се. Слаб се оказа влиятелният господин, много слаб. И от страх затъпя още повече.
— Ами излезте оттук — избухна Девлин. — До вратата стоите.
Блекс и специалиста по заклинания изскочиха от стаята, оставяйки ни сами да се справяме с мъртвите.
— Каква гадост — намръщи се Девлин, гледайки пълзящите на четири крака мъртъвци. — Какво ще правим с тях?
Аз нямаше от какво толкова да се боя — няколко въздушни щита и щях да съм в пълна безопасност. Но нашият стражник се оказа доста смел. Или ми имаше голямо доверие?
В главата ми се зароди съвсем приличен план, затова останах спокоен. Чудех се само как преди не ми беше дошъл на ум. Можех просто да им отрежа главите с обикновен Въздушен щит, завъртайки го във вертикалната равнина. От него ставаше чудесен меч или копие… при това невидим! Чудесна идея и може да ми спести много неприятности. А и вместо да им режа главите, лесно мога да ги запаля. Но това само в краен случай.
— Седни и гледай. Ще покрия теб и себе си със защитно заклинание и ако нещо се обърка, веднага ще им отрежа главите — предупредих полицая.
— Ами тогава веднага ги режи — сви рамене Девлин.
В крайна сметка човекът има желязно самообладание.
— А, не, — казах с тон на учител. — Искам да видя как ще се държат. Между другото мисля, че това не са единствените хора, убити от Съществото, така че е възможно точно в този момент в друга част на града да се надигат други мъртъвци. Искам да знам какво могат да правят.
— Страхувам се дори да си представя — намръщи се полицаят. — Е, тогава нека да гледаме.
Действие 3
И ние гледахме.
Мъртвите дълго се лутаха по пода. Движенията им ставаха все по-смислени, сякаш паразитите изучаваха новите тела, и малко по-късно вече стояха на крака. Напълно празните погледи обходиха цялата стая и се спряха на мен.
— Хей, защо те гледат така? — шепнешком попита Девлин. — Познават ли те?
Под погледите на мъртвите се почувствах, меко казано, не много удобно.
— Само тези, които стоят вътре в тях, и то бегло — засмях се нервно и се учудих на проницателността си.
Ами разбира се! Щом паразитите ги разпространява Съществото, то те са били в него, така че могат да ме помнят… Чакай малко, паразитите не са толкова умни. И очи нямат…
Мъртвите стояха неподвижно и тъпо се пулеха в мен. За чистотата на експеримента аз се придвижих от единия край на стената до другия — те ме проследиха с поглед, бавно извръщайки глави. Сините лица на мъжа и жената бяха напълно неподвижни, гърдите им не се движеха — не дишаха.
— Видя ли достатъчно? — попита Девлин. — Може ли сега да им отрежеш главите и да се махаме оттук?
— Почакай — аз внимателно наблюдавах мъртвите и не можех да разбера защо не ни нападат. — Стоят на едно място и никого не нападат. Странно е…
— Хайде де! — Девлин започна да се изнервя. — Виж как те гледат, ако не беше защитното заклинание, отдавна да са се хвърлили върху теб и да са те разкъсали на парчета.
Интересна мисъл.
— Значи смяташ, че те виждат моето заклинание? — това ме заинтригува.
— Виждат, чувстват, каква е разликата?!
Между другото, когато ние с Невил хвърляхме към заразените плъхове Въздушни юмруци и Огнени кълба, сивите гадини успешно ги избягваха. Вярно, че двете заклинания можеха да се видят и с невъоръжено око…
— Наистина — кимнах замислено. — Главното е, че те знаят, че сме защитени. Това трябва да се провери… Девлин, отиди в ъгъла.
— Какво смяташ да правиш?!
— Спокойно — успокоих полицая. — Лесно мога да се справя с тях. Стой там, аз ще те покрия с допълнителен щит, а тези ще ги махна.
Девлин сви рамене.
— Както кажеш…
В крайна сметка не бях нито глупак, нито луд. Изчислих всичко точно, дори предвидих възможността да използват телепортация. Преди да премахна защитата, подготвих Копиен щит и няколко нормални Въздушни щита — един за себе си и един хоризонтален, за мъртъвците. И не за да ги защитавам, а точно обратното…