Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Навън, пред широко разтворените бронзови врати на Курия Хостилия, стояха тълпи от слушатели, които непрекъснато предаваха на стоящите зад тях думите на Кота. Вестите минаваха от уста на уста и вече достигаха Аргилетум, Кливус Аргентариус и долната част на Форума, зад Кладенеца на Комициите, където продължаваха да се стичат хора. В центъра на Рим се беше събрало неописуемо множество, което пазеше дълбока тишина. Отвсякъде се чуваха само сподавени ридания. Рим беше изгубил най-важната битка в историята си. Италия беше отворена за германите.
Преди Кота да е седнал на мястото си обаче, Скавър се обади:
— И къде са германите в момента, Марк Аврелий? Колко на юг бяха стигнали, когато ти тръгваше, за да ни съобщиш новините? И колко по на юг биха могли да се намират сега, в този момент?
— Честно казано, нямам представа, Принцепс Сенатус. Защото щом битката приключи — а тя продължи не повече от час, — германите се обърнаха обратно на север, по всяка вероятност, за да приберат обоза, жените и децата, оставени пред завзетия лагер на римската конница. Когато заминавах, все още не се бяха върнали. Разпитах един германец, преводач, когото Марк Аврелий Скавър беше използвал при преговорите си с германските първенци. Човекът бил заловен от сънародниците си, които го разпознали като техен и го пощадили. Според него германите се били изпокарали и поне за момента били разделени на три групи. Изглежда, никоя от тези три групи поотделно не е достатъчно уверена в силите си, за да продължи сама на юг в римските територии. И едните, и другите възнамеряват да се насочат към Испания, но по различни пътища. Все пак трябва да имаме предвид, че скарването е било следствие от злоупотребата с римското вино, така че никой не може да каже със сигурност колко време германите ще останат разделени. Нито мога да съм сигурен, че човекът, когото разпитвах, ми е казал цялата истина. Или дори част от истината. Той самият твърди, че е избягал и че се е върнал при нас, защото не му се искало да става отново германец. Но не е изключено германите сами да са го пратили, за да ни залъжат с напразни надежди и в бъдеще да ни хванат съвсем неподготвени. Това, което мога да ви кажа със сигурност, е, че когато се качвах на кораба за Остия, все още те не бяха дали признаци, че смятат да продължават похода си на юг — заключи Кота и седна.
На свой ред Рутилий се надигна от стола си.
— Сега няма място за дискусии, назначени отци. Нито пък има място за обвинения или излишни пререкания. Днес трябва да се действа.
— Слушайте, слушайте! — обади се нечий глас от дъното на залата.
— Утре са октомврийските иди — продължи Рутилий Руф. — Което означава, че приключва сезонът за водене на военни действия. Остава ни съвсем малко време, ако искаме да попречим на германите да нахлуят в Италия, когато пожелаят. Изготвил съм цял подробен план за действие, който имам намерения сега да ви представя. Но преди това, нека ви отправя тържествено предупреждение. При най-малък признак, че сред вас има хора, готови да спорят, да критикуват или по какъвто и да било начин да внасят раздор в Сената, ще си взема плана и ще го занеса право пред плебейското събрание, където народът да го гласува. И така ще лиша всички вас, назначени отци, от един от основните ви прерогативи, а именно грижата за защитата на Рим. Поведението на Квинт Сервилий Цепион извади на бял свят една от най-големите слабости, характерни за нас, сенаторите, а именно: упорито да отказваме правото на Случайността и Късмета да помогнат на хора от по-ниските обществени прослойки, които обаче с личните си качества превъзхождат всички тук присъстващи, да се издигнат на равна нога с онези, сиреч пак с нас, които се смятаме упълномощени да решаваме съдбата на римския народ — и да командваме римската армия — единствено по правото на благородния си произход.
Консулът нарочно се беше обърнал към отворените врати, за да може тъничкият му гласец да се чуе възможно най-далеч по трибуните на Кладенеца на Комициите.
— Сега обаче сме изправени пред неоспорим факт: нужни са ни силата и способностите на всички физически здрави мъже в цяла Италия, независимо дали спадат към пролетариата, или заседават в Сената! Повтарям: всички физически здрави мъже! Ето защо искам от вас, назначени отци, да гласувате указ, упълномощаващ плебейското събрание да приеме закон, който да забранява напускането пределите на Италия от страна на който и да било мъж между седемнайсет и тридесет и пет години, независимо дали е римлянин, латин или италиец. Забраната ще важи както за отплаване по море, така и за преминаване северно от реките Арн и Рубикон в Италийска Галия. Настоявам още утре да бъдат разпратени куриери до всички пристанища на полуострова със заповедта никой кораб да не приема на борда си физически здрави мъже. Наказанието ще бъде смърт както за този, който се опитва да избяга от военната си служба, така и за онзи, който му помага.