Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Скъпи генерале, благодаря ви за любезното съдействие, но се страхувам, че не мога да ви оставя тук. Не мога да оставям нерешени проблеми зад себе си.
Той вдигна очи към масажиста и му кимна. Мъжът моментално сграбчи Борис в мечешка хватка. Берия се обърна, без да се интересува от по-нататъшната му съдба. Вдигна ключа и го показа на Зачек. Докато двамата излизаха, Зачек му хвърли един последен поглед, който можеше да означава всичко. Борис не му обърна внимание — беше се концентрирал напълно върху това, което му предстоеше да извърши.
Масажистът се беше надвесил над масата. С лявата си ръка бе затиснал врата му, а с десния крак — долната част на таза му. С дясната си ръка Борис напипа дървеното трупче под масата и го дръпна със същите решителност и устрем, с които веднъж дръпна халката на ръчна граната.
Останала без опора, предната част на масата се срути. Масажистът загуби равновесие и охлаби натиска си върху тялото му. Борис се плъзна по масата, сви крака и се измъкна изпод проснатото тяло на мъжа. Докато той се опитваше да стане, Борис го удари отстрани по лицето, но понеже това не даде особен резултат, заби коляното си на същото място. Масажистът се стовари, сякаш повален със секира.
Борис си взе ключето от шкафчето и отиде да си вземе дрехите, като внимаваше да не попадне на Берия и неговия малък помияр. Ако беше сигурен, че никога повече няма да види агент на СВР в живота си, щеше да си отиде от този свят удовлетворен. Знаеше обаче, че няма смисъл твърде много да се надява.
— Главата ме боли. — В дясното ухо на Сорая се чуваше някакво пищене, което нямаше нищо общо с бинтовете, опасали половината й глава.
Лицето на Арон изплува пред очите й.
— Знам.
— Много ме боли.
— Радвай се, че не умря. След онзи номер…
— А Ел-Ариан?
Той реагира на тревогата в гласа й.
— Застреляха го…
— Сигурен ли си?
— Три изстрела в гърдите и един в главата. — Той се изсмя слабо. — Да, сигурен съм.
Сорая видимо се отпусна и облиза сухите си устни.
— Жадна съм.
Арон взе пластмасова чашка от един поднос, наля вода в нея и й сложи сламка. Направи нещо с леглото и главата, раменете и тялото й се вдигнаха, без да трябва да се надига от възглавницата.
Тя започна да смуче вода през сламката.
— Пак си в болницата за съжаление. — Усмивката му стана несигурна. — Недей да прекаляваш с водата, че иначе ще вземе да се връща назад. — Той остави чашката на подноса. Когато се обърна, очите му се втренчиха в нейните. — Без малко да те убият.
— Без малко не се брои.
Той обаче не се засмя на думите й и тя продължи:
— Добре де, благодаря.
— Длъжник съм ти, Сорая.
Тя погледна настрана.
— Нищо не ми дължиш.
Той въздъхна, придърпа с крак един стол и седна до нея.
— Защо избяга?
— Мразя болниците.
Той изглеждаше облекчен.
— Мислех, че мразиш мен.
— Мъжка логика — каза тя.
— Съжалявам за Чалтум.
От очите й потекоха сълзи. Арон скочи и ги избърса с хартиена кърпичка. Сорая се дръпна като опарена.
— Махни се от мен!
Той отстъпи, пребледнял и разстроен. После се обърна и тръгна към вратата. Тя го изчака да натисне дръжката и му нареди:
— Върни се.
Арон се поколеба и се обърна към нея. Виждаше, че не е сигурен как да постъпи. Някаква черна сила я изгаряше отвътре и се наслаждаваше на властта й над него. После обаче искрата угасна така, както се беше събудила, и я остави разтреперана и с усещането за празнота.
— Какво има, Сорая?
— Арон, моля те.
Той се приближи предпазливо, седна неспокойно на крайчеца на стола, сякаш готов във всеки момент да побегне. Тя го погледна. Целият й боен дух я беше напуснал. Имаше чувството, че е минала през някаква ужасна огнена проверка и всичките й любови, желания и нужди са се превърнали в пепел и са я оставили оголена, но неуязвима. Усети, че силата й се завръща, но това беше някаква друга сила, за която й трябваше повече време, за да я опознае.
Примигна и затвори очи за малко.
— Сорая?
Долови тревогата в гласа му.
— Как съм?
— По-добре, отколкото можеше да се очаква. — Като че ли изпита облекчение от смяната на тема с нещо по-конкретно. — Когато те докарахме, докторите бяха много притеснени. Честно казано, не мисля, че ти даваха много шансове да оживееш. Раната обаче изглеждаше по-сериозна, отколкото се оказа. Куршумът от пистолета на Ел-Ариан те е одраскал доста високо над очите, така че зрението не е пострадало. Уверяват ни, че с времето и слухът ти ще се нормализира.