Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— А има ли служби?
— Някакъв арабин живее в нея, не постоянно, но все пак… — Тя поклати глава. — Невероятно, нали?
— Понякога така свършват нещата — каза Борн. — Тъжно и смешно.
Тя си допълни чашата и поклати глава отново.
— Не би трябвало да е така. Не е редно.
Празната чиния изчезна и на нейно място се появи друга, пълна с фалафели.
— Разкажи ми за синагогата. Кой живее в момента там?
— Никой не знае всъщност — намръщи се Ребека. — Или поне не си признава. Но в този град тайните са обичайно нещо.
— Ти живееш доста наблизо. Сигурно си видяла арабина да влиза или да излиза.
Тя се усмихна и наклони глава така, че очите й блеснаха на светлината.
— Защо се интересуваш толкова от синагогата?
— Имам работа с арабина, който живее там.
Тя остави чашата си.
— Знаеш името му?
— Да.
— Как се казва?
Той лапна един фалафел.
— Защо се интересуваш толкова от него?
Смехът й беше като кадифе.
— С теб имаме общи интереси.
— Май така изглежда. — Борн отпи от чая си. — Името му е Семид Абдул-Кахар.
— Наистина ли? Известен ли е?
— В някои среди да. — Спогледаха се и Борн прочете в погледа й, че знае повече, отколкото казва. Пристигна основното им ястие, вдигайки ароматна пара. Врявата около тях беше станала толкова оглушителна, че трябваше да се навеждат през масата, за да се чуват.
— Семид Абдул-Кахар е терорист — каза Ребека, — въпреки че гледа да не се издава.
— Откъде знаеш?
— Еврейка съм — отвърна тя.
Причината за интереса й към човека, осквернил синагогата, стана ясна.
— Няма да намери нищо интересно в шкафчето ми — каза Борис.
— Да оставим Зачек сам да прецени това.
— Малко съм изненадан, че сте напуснали бункера на московската си централа.
— Някои неща си струва човек сам да направи — отвърна Берия. — Иначе къде остава удоволствието?
— Правилно постъпвате, като не се доверявате на Зачек.
— И вие го разбрахте, макар и по трудния начин. — Берия скръсти ръце пред гърдите си. — Знаете ли, генерале, проблемът ви е, че сте твърде доверчив. Да ме убият, не мога да разбера как се задържахте на мястото си толкова дълго.
— При това преуспявайки — допълни Борис. — Нека да наричаме нещата с истинските им имена.
— Определено не проявявате страх — намръщи се Берия.
— Скоро ще поправим тази грешка. — Той се усмихна щастливо. — Наистина, генерале, никой не вярва, че сте оставили Черкезов да умре, без да си изпее и майчиното мляко.
Борис се загледа в него. После със свит пръст го повика да се приближи. Берия се огледа, сякаш се страхуваше да не би това да е капан, но после се наведе и приближи главата си до тази на Борис. Миришеше на скъп одеколон.
— И Сталин си слагаше одеколон, Берия. Знаехте ли го? — Борис изцъка с език. — Мъже, които си слагат одеколон. — Сви рамене, доколкото това беше възможно с масажиста на гърба му. — Какво повече да кажа?
Берия се усмихна насилено.
— Почакайте малко, Зачек ей сега ще се върне. Ако не е намерил нищо…
— Повярвайте ми, няма да е намерил.
— Ако не е — повтори Берия, подчертавайки думите си, — ще ви преведем в тайната ни квартира. Там имам хора, които са абсолютни специалисти.
— Предполагам, че ги знам по име или съм чувал за тях — каза Борис.
Берия го погледна въпросително.
— Не ви разбирам, генерале.
— Малко хора ме разбират. — Борис разтвори лявата си ръка и го остави да види ключа.
Берия го взе от ръката му.
— Това ли е?
— Черкезов трябваше да го предаде на Семид Абдул-Кахар.
Берия рязко вдигна глава и черните му очи на невестулка се забиха в тези на Борис.
— Този терорист е тук?
— Според Черкезов — отвърна Борис. — Резиденцията му е в старата синагога в „Баб Тума“. Ако предположим, че съм в тази баня от един час, срещата е след два часа.
Сянката на подозрение за секунда помрачи победоносното изражение на Берия.
— Защо ми казвате това, генерале?
— Знам кога са ме надиграли. И нямам желание да ме откарват в тайна квартира, пълна с остри нокти и зъби.
Берия въздъхна точно когато в стаята отново влезе Зачек, хвърли ключа от шкафчето на пода и поклати глава.