Планината Грей

Сервитьорът се върна. Поръчаха си по още едно питие. Саманта им описа срещата си в Ню Йорк с Джарет Ландън и опита му да притисне нея и Джеф да предадат документите колкото се може по-бързо. Призна, че се е почувствала въвлечена в дейност, която, ако не е незаконна, със сигурност е доста спорна. В момента беше мишена на обиск от страна на ФБР, който, макар и насочен по невярна следа, беше плашещ и драматичен. Доколкото ѝ беше известно, прокурорът на Западна Вирджиния ръководеше разследването и явно беше убеден, че “Крол Майнинг” са жертва на кражба и заговор. Саманта ги увери, че би трябвало да се случва точно обратното. “Крол Майнинг” бяха виновниците и трябваше да бъдат изправени пред правосъдието.

Маршал се съгласи охотно. Зададе няколко въпроса, до един свързани с окръжния прокурор и с главния прокурор. Карън беше предпазлива в коментарите и въпросите си. Маршал си мислеше, но никога не би го казал, че Карън най-вероятно бе използвала значителното си влияние, за да уреди ареста и изпращането му в затвора преди десетина години. А след като имаше такова влияние, защо да не помогне сега на дъщеря си?

Поднесоха им плато със сирена, но те не му обърнаха внимание. Родителите ѝ бяха единодушни, че Саманта не бива да докосва документите. Нека Джеф да поеме риска, ако предпочита, но Саманта не бива да припарва до тях. Джарет Ландън и адвокатите му имат достатъчно ум и пари, за да свършат мръсната работа, а ако документите са толкова ценни, колкото смятат, ще измислят начин да смачкат “Крол Майнинг”.

– Можеш ли да накараш ФБР да се отдръпне? – попита Саманта майка си.

Карън отговори, че незабавно ще насочи вниманието си към проблема, но подчерта, че има слабо влияние върху тези хора.

Да бе, да, промърмори Маршал. Беше лежал в затвора три години и беше кроял планове как да си отмъсти на бившата си съпруга и на нейните колеги. Но с течение на времето беше приел, че собствената му алчност е причината за проблема.

– Мислила ли си просто да си тръгнеш? – попита майка ѝ. – да си събереш нещата и да си заминеш? Да го отметнеш като приключение и да се върнеш в града? Направи всичко по силите си, а сега ФБР ти диша във врата. Какво търсиш там?

Маршал като че ли подкрепяше подобни въпроси. Беше лежал в затвора е хора с бели якички, които, формално погледнато, не бяха нарушили никакви закони. Ако федералните решат да те спипат, винаги ще намерят начин. Любимото им обвинение е в заговор.

Колкото повече говореше Саманта, толкова повече ѝ се говореше. Не помнеше кога за последен път бе имала безусловното внимание и на двамата си родители. Всъщност не беше сигурна, че изобщо някога се е случвало. Може би когато е била съвсем малка, но кой да помни от тогава?