Планината Грей
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 9789547693685
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Планината Грей». Краткое содержание книги:
Обаче не си го чула от мен. За твое сведение – сериозно се колебая. А ти?
Из Саманта се разхили, докато четеше имейла, и веднага отговори:
Из, не знам с какво се е напушил Анди и какви ги дрънка, но не съм приела. А ако прибързва така и жонглира с фактите, започвам да се съмнявам във всичко останало, което казва. Не, и аз не мога да си събера нещата и да замина след един месец, не и с чиста съвест. Мисля да помоля да започна работа след няколко месеца, някъде към първи септември.
Рандоувър е единственият клиент, който ме е разплаквал. Веднъж ми се подигра по време на среща. Успях да се овладея, докато отида до тоалетната. А приятелчето Анди стоеше там, гледаше какво се случва, но изобщо не му хрумна да защити хората си.
Ни най-малко. Не искаше да дразни клиент. Допуснах грешка, но беше съвсем дребна и безобидна.
Да имаш представа какво ще е пакетното предложение?
Изабел отговори:
Обещах да не издавам. Но е впечатляващо. До после.
Изненадата за този ден пристигна по пощата. “Топ Маркет Солушънс” изпратиха чек за единайсет хиляди и триста долара, платим на Памела Букър, придружен със съответните документи за отмяна на всякакви задължения. Саманта направи копие на чека. Смяташе да го сложи в рамка. Първото ѝ съдебно дело и първата ѝ победа. Гордо го показа на Мати, която ѝ предложи да я закара във фабриката за производство на лампи и да изненада клиентката си. Един час по-късно Саманта влезе в Бръши и намери почти празния промишлен парк в покрайнините. Поздрави господин Симънс и отново му благодари, че е върнал Памела на работа.
В почивката Памела подписа документите и се разплака над чека. Никога не беше виждала толкова много пари и направо не беше на себе си. Седяха в колата на Саманта на паркинга сред пикапи и евтини мръсни автомобили.
– Не съм сигурна какво да правя с това – призна Памела.
Като адвокат с разнообразни дарби, Саманта ѝ предложи и финансов съвет:
– Ами, първо, не казвай на никого. Отвориш ли си устата, ще се появят всякакви нови приятели. Колко е задължението ти по кредитната карта?
– Няколко хиляди.
– Изплати го, после я закрий. Без дългове поне за една година. Плащай в брой и пиши чекове, но никакви кредитни карти.
– Сериозно ли говориш?
– Трябва ти кола, затова дай две хиляди предплата и изплати останалото за две години. Изчисти всички останали задължения и сложи пет хиляди в спестовна сметка, после забрави за тези пари.
– Ти колко вземаш?
– Нищо. Не вземаме хонорари освен в редки случаи. Всички пари са твои, Памела, и си заслужила всеки цент. Бързай и ги прехвърли в сметката си, да не би мошениците да анулират чека.
С треперещи устни и сълзи, стичащи се по бузите, Памела се пресегна и прегърна адвокатката си.
– Благодаря ти, Саманта. Благодаря, благодаря.
Докато се отдалечаваше с колата, Саманта погледна в огледалото за обратно виждане. Памела стоеше и махаше с ръка. Саманта не плачеше, но гърлото ѝ беше стегнато.
Втората изненада за деня пристигна по време на по-неделнишкия обяд. Барб тъкмо разказваше за някакъв мъж, който припаднал вчера в църквата, когато мобилният на Мати завибрира на масата до салатата ѝ. Скрит номер. Тя вдигна и странно познат глас каза:
– ФБР ще бъдат там след трийсет минути със заповед за обиск. Незабавно си направете копия на всичко.
Тя зяпна и кръвта се оттече от лицето ѝ.
– Кой се обажда?
Отсреща вече бяха затворили.
Мати спокойно повтори съобщението и всички изохкаха уплашено. Ако се съдеше по тактиката на ФБР в кантората на Донован, основателно можеха да предположат, че ще изнесат всичко, което могат да носят. Първата задъхана заповед гласеше да намерят достатъчно на брой флашки и да започнат да свалят всичко важно от компютрите си.