Изчезналият герой

Откъм дърветата се надигнаха половин дузина уродливи същества. Лио осъзна с погнуса, че те не се бяха крили там.

Бяха се родили направо от земята.

Уродите тръгнаха към него. Те бяха малки в сравнение с Енкелад — около два метра високи. Всеки от тях имаше шест ръце: един чифт, където му е мястото, един, излизащ от раменете, и още един — от ребрата. Носеха само парцаливи препаски около слабините си и дори от другия край на сечището воняха. Шест юнака, които не се къпеха никога — всеки с по шест подмишници. Лио реши, че ако случайно оцелее, ще си вземе тричасова баня, само за да забрави зловонието.

Лио пристъпи към Пайпър.

— Какви са тези същества?

Острието й отрази светлината на кладата.

— Гегении.

— На английски?

— Земеродни — отвърна тя. — Шесторъките великани, които се били с Язон, героя, на който е кръстен нашият Джейсън.

— Браво, умницата ми! — Енкелад звучеше много доволен. — Живееха в онова жалко хълмче, което гърците наричаха Меча планина. Връх Диабло е далеч по като за нас, децата на Майката Земя! Те, разбира се, са много низши мои роднини, но вършат добра работа. Работят добре с техника…

— Бръм, бръм! — изръмжа единият от земеродните, а другите запяха с него и започнаха да движат шестте си ръце, все едно шофират. Приличаше на смахнат религиозен ритуал.

— Бръм, бръм! — пееха те.

— Браво, браво, момчета — похвали ги Енкелад. — Освен това имат зъб на героите, особено на онези, които носят името Язон.

— Йей-сон! — изреваха земеродните. Всичките те надигнаха огромни буци пръст, които се втвърдиха в ръцете им и станаха на ужасни, остри камъни. — Къде Йей-сон?

Енкелад се усмихна.

— Както виждаш, Пайпър, давам ти избор. Спаси баща си или опитай да спасиш приятелите си… и да умреш!

Пайпър пристъпи напред. Очите й пламтяха толкова яростно, че дори земеродните отстъпиха назад. Красота и сила сияеха от нея и те не идваха нито от дрехите, нито от грима й.

— Няма да ви позволя да нараните хората, които обичам — каза тя, — никой от тях.

Думите й отекнаха в сечището с такава сила, че земеродните започнаха да мърморят.

— Да, добре, да, добре, ние съжалява… — и взеха да отстъпват.

— Стойте, глупаци такива! — ревна Енкелад и изръмжа на Пайпър: — Затова те искаме жива, миличка. Можеш да ни свършиш добра работа. Или по-скоро можеше. Земеродни! Сега ще ви покажа къде е Язон.

Сърцето на Лио прескочи удар. Но гигантът не посочи Джейсън.

Той махна с ръка към другия край на кладата, където Тристан Маклийн висеше безпомощен и изпаднал в несвяст.

— Ето го вашия Язон — изрева доволно Енкелад, — разкъсайте го на парчета!