Изчезналият герой
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 970-954-27-0646-5
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изчезналият герой». Краткое содержание книги:
С „Изчезналият герой“ — първата книга от поредицата ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП, Рик Риърдън продължава историята за митични богове, ужасяващи чудовища и съвременни герои, започнала в ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП. Този път приключенията, хуморът и интригата ще са още по-епични, а новите врагове — по-ужасни и безмилостни отвсякога.
— Ние сме четирима — прошепна напрегнато Хедж, — той е сам.
— Пропускаш факта, че е висок девет метра.
— Хубаво — каза Хедж. — Аз, ти и Джейсън ще го разсеем. Пайпър ще се промъкне и ще освободи баща си.
Те погледнаха към Джейсън.
— Какво? — попита той. — Аз не съм лидер.
— Напротив — каза Пайпър, — такъв си.
Досега никога не бяха обсъждали това, но никой не възрази — дори Хедж. Стигнали бяха дотук, благодарение на общите усилия на отбора, но щом трябваше да се взимат решения на живот и смърт, Лио знаеше, че Джейсън е човекът, който трябва да ги води. Дори без паметта си той бе някак уравновесен. Виждаше се, че е участвал в много битки и знае как да остава хладнокръвен в напечени ситуации. Лио по принцип не беше доверчив човек.
Но на Джейсън бе готов да повери и живота си.
— Не искам да го казвам — въздъхна Джейсън, — но Хедж е прав. Пайпър има най-добър шанс, ако ние разсеем гиганта.
Не надежда — помисли си Лио. — Не дори единствена надежда. Само „най-добър шанс“.
Можеха цял ден да стоят и да го мислят, но срокът, поставен от гиганта, изтичаше, а земята все още се опитваше да ги погълне. Коленете на Лио вече бяха потънали на пет сантиметра.
Лио погледна към строителната техника и му хрумна нещо безумно. Извади малката играчка, която бе направил по време на изкачването, и разбра какво може да прави тя.
Ако Лио имаше късмет, какъвто обикновено му липсваше.
— Да започваме — каза той, — преди да съм дошъл на себе си.
XLII. Лио
Планът се обърка почти веднага. Пайпър се спусна по хребета, опитвайки се да остане незабелязана, докато Лио, Джейсън и тренер Хедж излязоха на сечището.
Джейсън призова златното си копие. Той го вдигна над главата си и извика:
— Гиганте! — което прозвуча много по-яко, отколкото Лио би могъл да го измисли. Той самият щеше да каже нещо от типа на: „Ние сме жалки мравчици! Не ни убивай!“.
Енкелад спря да ломоти край пламъците. Той се обърна към тях и се ухили. Гримасата разкри, че в устата си гигантът има челюсти като на саблезъб тигър.
— Е — изръмжа изчадието, — и това ако не е приятна изненада.
На Лио това не му хареса. Той отстъпи настрана й приближи булдозера с ръка, стиснала играчката.
Тренер Хедж извика:
— Пусни филмовата звезда, огромна грозна бухто! Или ще опиташ вкуса на копитото ми!
— Тренер — каза Джейсън.
— Да? — отвърна сатирът.
— Млъкни.
Енкелад избухна в смях.
— Бях забравил колко забавни могат да бъдат сатирите. Когато завладеем света, мисля да оставим твоя вид да оцелее. Ще ни забавлявате, докато изяждаме останалите смъртни.
— Това комплимент ли е? — намръщи се Хедж и погледна към Лио. — Не ми прозвуча така.
Енкелад отвори огромната си паст и зъбите му блеснаха.
— Бягайте! — предупреди Лио.
Джейсън и Хедж изпълниха заръката му точно когато гигантът избълва струя огън, която бе толкова гореща, че дори Фестус щеше да й завиди. Лио се скри зад булдозера, извади своето току-що приготвено устройство и го постави на седалката на шофьора. Сетне се затича надясно към дървосекачката.
С крайчеца на окото си видя как Джейсън се надига и напада гиганта. Тренер Хедж съблече яркожълтото си сако, което сега гореше, и изблея яростно:
— Обичах това сако!
После вдигна тоягата си и също нападна.
Но преди да напреднат, Енкелад удари с копието си в земята. Цялата планина се разтресе.
Ударната вълна събори Лио. Той премигна, замаян за миг. През маранята и пушека от огъня видя как Джейсън залита в другия край на сечището. Тренер Хедж бе припаднал, падайки напред и удряйки главата си в един пън. Косматите му задни части стърчаха нагоре, а панталоните му бяха паднали до коленете.
Една гледка, от която Лио нямаше нужда.
Гигантът изрева.
— Виждам те, Пайпър Маклийн! — Той се обърна и избълва струя пламък към редица храсти от дясната страна на Лио.
Пайпър побягна по сечището като подплашен пъдпъдък, докато храстите зад нея изгаряха.
Енкелад се изсмя.
— Много ми е драго, че пристигна. А донесе и наградките ми!
Стомахът на Лио се сви. За това ги бе предупредила Пайпър. Бяха паднали право в ръцете на Енкелад.
Гигантът вероятно прочете изражението на Лио, тъй като се разсмя още по-гръмко.