Милионерът в Лисабон

Докато сър Филип Блейк се регистрираше, Калуст отиде до бара и поръча уиски с лед - любимото питие на стария му приятел. Настани се на един стол и зачака англичанинът да остави багажа си, за да се срещнат след това в бара. След половин час обаче сметна, че сър Филип Блейк се бави прекалено дълго, и нетърпеливо излезе във фоайето, за да провери дали приятелят му не се е загубил някъде из коридорите на „Авиш“. За негова изненада го завари още на рецепцията, а куфарът му лежеше на пода до него.

- Още ли сте тук? Какво става?

Като видя Калусг да изниква зад него, служителят на Британското външно министерство въздъхна от облекчение.

- Добре че дойдохте, приятел - възкликна той. - Казаха ми, че резервацията ми е анулирана.

- Какво?

- Точно каквото ви казвам. - Той отново въздъхна. - Каква досада!

Арменецът се приближи до рецепцията и учудено се взря в служителя.

- Извинете, сигурно има някаква грешка - каза той. - Направих резервация на името на сър Филип още миналата седмица.

Рецепционистът беше възпитан португалец с посивяваща по слепоочията коса, който говореше отличен френски.

- Така е, мосю Саркисян - потвърди той. - Само че ми наредиха да анулирам тази резервация и да...

- Да я анулирате? Шегувате ли се?

- Не, господин Саркисян. Уверявам ви, че говоря напълно сериозно. Моля да ме извините за това недоразумение, но си помислих, че първо са разговаряли с вас. Опасявам се, че резервацията на мосю Блейк е отменена.

- Първо, той не е никакъв мосю, а сър. Сър Филип е провъзгласен за рицар от Негово Величество!

- Простете.

- Второ, защо резервацията е отменена? Кой даде това нареждане?

- Управителят.

Калуст удари с ръка по плота.

- Тогава го повикайте тук, ако обичате! - Нов трясък. - Веднага!

Разтревожен, рецепционистът бързо се отдалечи и остави двамата гости сами. Магнатът помоли приятеля си да не се безпокои и че той ще оправи нещата, но сър Филип не изглеждаше притеснен; напротив случилото се сякаш го забавляваше. Англичанинът насочи разговора към други теми, разказвайки последните клюки от Уайтхол, и отбеляза, че ще се възползва от посещението си в Португалия, за да се срещне с двама приятели в Ещорил и да се погрижи за някои лични въпроси. Тъй като Калуст го познаваше добре, бързо се досети, че въпросните приятели са агенти, и се въздържа от коментар. Знаеше, че има неща, в които не трябва да се меси.

Рецепционистът се върна след няколко минути, придружен от мъж, в когото арменецът разпозна собственика на хотела -предвзет гибралтарец, с когото от време на време се поздравяваха в ресторанта.

- Моля да ни извините, мистър Саркисян - каза новодошлият на английски. - Забравили сме да ви уведомим, но резервацията на сър Филип Блейк бе отменена по нареждане от по-висока инстанция.

- По-висока инстанция ли, господин Руджерони? Доколкото ми е известно, вие притежавате тази съборетина! Нима тук има някой по-висшестоящ от вас?

Собственикът на „Авиш“ посочи нагоре.