Милионерът в Лисабон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Калуст Саркисян #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Хермес“
- ISBN: 978-954-26-1747-1
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Милионерът в Лисабон». Краткое содержание книги:
- Много добре. В такъв случай ще трябва да идвате в кабинета ми на „Авенида де Либердаде“.
- Сигурен съм, че кабинетът ви е отличен, драги докторе, но искам да ви предупредя отсега, че не смятам да ви посещавам. Прегледите ще протичат в хотелската ми стая по обяд. Имате ли въпроси?
- Искате да идвам всеки ден в „Авиш“? - учуди се докторът. - Не смятате ли, че е малко прекалено?
- Естествено, ще бъдете подобаващо възнаграден за усилието - обясни Калуст. - Седемдесет ескудо на визитация ми се струва достатъчно щедра сума и освен това ще ви помоля да ми предадете предварително молбата си за напускане.
- Моля?
- Само за всеки случай. Надявам се, че нямате нищо против. Такъв е начинът ми на работа. Очаквам да подберете различни специалисти, които също да се грижат за мен. Нека и те да си подготвят предварително подписана молба за напускане. Имам нужда от зъболекар, уролог, гастроентеролог, кардиолог... с две думи - екип от най-добрите лекари в страната.
Доктор Фонсека повдигна вежди.
- По дяволите, за човек в цветущо здраве се нуждаете от много лекари!
- Дори цветята вехнат, драги докторе. - Калуст се поклони. - Радвам се, че се запознахме. Ще се видим утре в един на обяд в хотелската ми стая. Приятна вечер.
Ръкува се с Азеведо Пасарао, сложи отново цилиндъра, завъртя се и влезе в колата, където го чакаше мадам Дюпре. Щом затвори вратата, шофьорът го погледна в огледалото за обратно виждане.
- Къде отиваме, мосю?
Доктор Фонсека му бе симпатичен, но тревогите за здравето истински измъчваха Калуст и сега, когато мислеше за това, се почувства потиснат. Взря се в огледалото в очите на чакащия отговор Ещевао и внезапно изля върху него насъбралата се ярост.
- Видях, че обичате да ме гледате в огледалото! - изстреля той. - Да не би да ме шпионирате?
Шофьорът отвори широко очи, учуден от въпроса.
- Моля?
Магнатът не му обърна внимание и махна за последен път на адвоката и лекаря. Сетне дръпна пердетата на колата, които бе поръчал, за да си осигури уединението, което толкова много ценеше, и след като погали телескопа в краката си, се взря в тила на шофьора.
- Отиваме да гледаме звездите, момче!
Подтикнат от Нунуфар, която оставаше все така умела в социалните контакти, Калуст започна да посещава светските събирания в Лисабон и Ещорил. Съпрузите Саркисян често биваха забелязвани на дипломатическите коктейли и станаха добри приятели с посланиците на Съединените щати и Египет, които редовно посещаваха.
И все пак, освен с близките си, арменецът поддържаше връзка предимно с португалци. Сред най-важните му хора бяха адвокатът, с когото се срещаше всяка седмица, за да преглеждат разни юридически документи, и разбира се, лекарят.
Друг човек, с когото се срещаше всеки ден, беше шофьорът. С автомобила DeSoto и Ещевао, които винаги бяха на разположение, Калуст включи към ежедневните си занимания и опознавателна разходка на Лисабон и околностите.
- Карай към гората, момче - нареждаше арменецът на шофьора си през първите дни, когато още не познаваше града. - Карай към морето и всичко останало, което природата е създала по тези земи.
Не бе трудно да му се угоди. За разлика от Иван, който не познаваше района, Ещевао представляваше същинска карта на Португалия. С обърнато огледало за обратно виждане, за да не буди подозрения, шофьорът разведе новия си клиент из чудни зелени кътчета и страната сякаш се разлистваше пред очите на арменеца, сякаш пътищата бяха цветя, които разцъфваха с неприкрит свян, за да му разкрият невиждани допреди тайни.
Девствените дивни пейзажи на Португалия сякаш пробуждаха любовта на Калуст към природата. Сравненията с онова, към което бе привикнал в Англия и Франция, бяха неизбежни, но то не отстъпваше на новата страна, в която бе избрал да живее. Сцената от разказите за феите от Синтра можеше да се мери и с най-живописните кътчета на Кент, а великолепният плаж Гиншо превръщаше Довил в обикновена плажна ивица; Ещорил му създаваше впечатлението, че може да стигне в Биариц само за двайсет минути, а девствената гора на Монсанто не оставаше по-назад от Булонския лес, с предимството, че бе по-спокойно и имаше едно тайно място, което Ещевао нарече с вълшебното име Монтеш Кларуш[75].
Монтеш Кларуш се превърна в любимо място на Калуст. Шофьорът често го караше до една полянка, от която магнатът, седнал под една акация, с часове наблюдаваше необятния от птичи поглед естуар на река Тежу и сивите хълмове на отсрещния бряг, които се врязваха в синия хоризонт. Шофьорът не разбираше какво толкова специално имаше в тази гледка и при третото им посещение мадам Дюпре му разкри тайната.
75
Montes Claros (порт.) - Светли хълмове. — Б. пр.