Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
— Джуди, какво беше това?
— Не знам. Нищо — отговори тя.
Боингът пак се разтърси, после отново се изравни. Джени се хвана за една сгъваема седалка, за да запази равновесие. Притисна гръб до вратата и погледна през малкия илюминатор, но не забеляза мигащия червен фар на водещия изтребител, който пулсираше в горния край на прозореца.
— Дай ми командира, Джуди. Веднага.
— Не мога, поне няколко минути. Зает е.
Джени затвори очи и въздъхна.
— Джуди, чуй ме. Той трябва да знае, че флотът ни вика по радиото. Нямам представа на кой канал или коя честота, а в момента не ги чуваме, но един пътник с полицейски скенер ги улови.
— Добре. Ще му кажа.
— Джуди, добре ли е той? Какво става при вас? Имаме право да знаем.
— Добре е. Просто в момента е зает.
— Ще му кажеш ли?
— Да.
— Аз съм до първата врата отляво. Кажи му да ми се обади, за да му предам подробностите. Ще чакаме тук.
— Добре.
Тя чу как връзката прекъсна и объркано постоя неподвижна за секунда, като се опитваше да си представи какво ли става на три метра над главата й в пилотската кабина.
Джуди остави слушалката на поставката й и се опита да се пребори с паниката в стомаха си. Знаеше, че командирът е усетил турбуленцията. Чу го как се размърда в тоалетната точно зад вратата на кабината. Фил Найт се показа, като държеше панталоните си с ръка.
— Какво беше това, по дяволите? — попита рязко.
— Не знам. Просто турбуленция, предполагам.
Тя видя как очите му пробягаха по инструментите.
— Не си пипала нищо на таблото, нали?
— Не.
— Добре.
Той се отдръпна в тоалетната и затвори вратата, а Джуди седна настрани на командирското кресло и се заслуша в биенето на сърцето си, като дори не искаше да си мисли какво ще прави, ако самолетът внезапно започнеше да пропада.
Очите й не се откъсваха от вратата, почти не смееше да диша. Господи, кога щеше да се върне този човек?
Някъде отдясно избухна светлина и тя усети как сърцето й заби лудо.
Какво беше това?
Навън имаше някой. Друг самолет може би и човекът в него осветяваше пилотската кабина.
Тя се изстреля от креслото и се спусна към вратата на кабината, после заблъска по вратата на тоалетната.
— Капитане! Капитане! Навън има друг самолет!
— Какво? — отвърна приглушеният глас на Фил Найт и тя повтори думите си.
Чу го как се суети зад вратата на тоалетната, преди да я отвори със замах и да скочи в креслото си. Фил завъртя глава, за да огледа всичко наоколо. Джуди беше точно зад него, като сочеше надясно и обясняваше за внезапната светлина в кабината.
— Не виждам никого — каза той.
— Имаше обаждане от Бретсън — каза тя, като му разказа всички подробности, които можеше да си припомни в паниката си.
— На каква честота са били тези обаждания?
— Какво?
— По дяволите, жено! На каква честота?
— Аз… не знам. Тя каза да й се обадиш. Не знам.
Фил грабна слушалката и набра кода. Джени Бретсън вдигна незабавно и повтори информацията.
— Собственикът на радиото идва насам в момента — каза тя. — Не можахме да накараме съобщението да се повтори, така че не знам честотата.
— И без това не мога да се свържа с тях — каза Фил. — Всичките ни радиостанции са повредени. Ако успеете да включите това радио, веднага го донесете в пилотската кабина, окей? Ако някой ни вика, трябва да разбера какво искат.
НРС, Шантили, Вирджиния
18:31 ч
Дейвид Бърд вече няколко минути гледаше как Джон Блейлок тихо спори с двамата старши аналитици от НРС и техните колеги от ЦРУ, преди да привлече вниманието му: стаята, в която се намираше, беше прекалено навътре в комплекса на НРС, за да има покритие за клетъчен телефон.
Дейвид погледна към апарата. Лампичката мигаше в червено.
— Извинете. Трябва да проверя нещо — каза той, като прекъсна Зофел и Блейлок, отиде до вратата на залата и я бутна навън.
Джинджър го чакаше от другата страна.
— А, полковник Бърд. Точно вие ми трябвате. Джордж Хаверстън от Лондон се опитва да се свърже с вас по клетъчния ви телефон.
— О, господи — каза Дейвид, като издърпа антената докрай и провери силата на сигнала.