Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
— До базата, тук Зверче. Бутнах го и го осветих с фенерче отляво, изпълних всички стандартни движения, но нямам отговор. Сега съм от дясната страна и пилотът вътре се наведе, за да не го виждам, веднага щом ме забеляза.
— Един човек, така ли?
— Точно така.
— Мъж или жена?
— Не можах да видя.
— Остани на позиция, Зверче. Вече си почти на границата.
Бъртън поклати глава и подсвирна в интеркома.
— Как ти се струва, Бори?
— Според мен ще ни накарат да го размажем, Крис, и господ да ни е на помощ, ако сгрешат.
45
„Меридиън“ 6, в полет
00:25 ч
— Мисля, че трябва да кажем на някого, а ти?
Петнайсетгодишното момче кимна и подаде на Джими Робъртс портативния скенер.
— Сигурно.
— Ще се върна след няколко минути, става ли?
— Добре.
Джими стана от седалката и бързо закрачи нагоре по пътеката, като спря за малко на собствената си редица, за да провери как е Бренда. Тя спеше, а одеялото, което с любов беше загърнал около нея, си беше на мястото. Той се пребори с импулса да се наведе и да я целуне и продължи бързо напред през тъмния салон, за да намери някоя стюардеса.
От радиостанцията долетя друг глас и той спря, за да я вдигне към ухото си. Звукът беше намален и той се опита да намери съответното копче, но гласът не се върна и той продължи напред.
Светлините в първа класа също бяха изключени, но той забеляза Джени Бретсън, която седеше настрани в едно кресло.
— Извинете. Съжалявам, че ви прекъсвам…
Тя веднага се изправи и той видя уморената й усмивка в меката светлина на лампичката за четене.
— Няма проблеми. Какво мога да направя за вас? — попита тя.
Той обясни какво е чул преди няколко минути и се опита да го демонстрира, но радиото не му съдействаше.
— Беше преди минута. Казаха нещо за някакъв флотски изтребител, който се обръща към „Меридиън“. Това сме ние, нали така?
— Да — каза Джени, като го поведе през завесите към кухненското помещение и включи светлината, за да разгледа радиото. — „Меридиън“ шест ли търсеха?
— Да, мис. Няколко пъти. Реших, че трябва да ви кажа.
— Това вашето радио ли е?
Той поклати глава.
— Не. На един младеж. Седи на две редици зад нас. Чух шума и отидох при него.
Джени посочи към едно малко кръгло прозорче на вратата.
— Може би ако вдигнем антената до стъклото, ще можем да го хванем.
Тя погледна радиото и завъртя едно копче.
— Беше изключено.
— Изключено? О, съжалявам. Сигурно съм го спрял преди минута, когато идвах към вас.
Джени завъртя копчетата отгоре, докато шумът от смущения накара и двамата да подскочат, после бързо намали звука. Виждаше монитора с течни кристали, който показваше честота 135.0.
— Това ли беше честотата?
Джими го погледна по-отблизо.
— Аз… не знам. Тези числа се променяха, нали знаете, сканираха се много честоти. Гласът спомена една конкретна, но аз не я запомних.
— Знаете ли как да работите с него? — попита Джени.
— Всъщност не. Виждал съм полицейски радиостанции преди. Един приятел е в бизнеса с поправки на катастрофирали автомобили и слуша всички обаждания.
— Не чувам нищо. Мисля, че е заседнало на една честота.
— Ама аз наистина съм сигурен, че чух как ни викаха — каза Джими.
Джени протегна ръка и я сложи на рамото му.
— Не се съмнявам. Просто трябва да реша какво да правим. Човекът, на когото е радиото, знае как се работи с него, нали?
Джими кимна.
— Искате ли да го извикам?
— Моля ви.
Джими се обърна и изчезна към дъното на самолета, докато Джени грабна една от слушалките на интеркома и набра кода на пилотската кабина.
Минаха трийсет секунди, преди да й отговорят. Предпазливият глас на Джуди Джаксън, която каза „Ало?“, за момент я стресна.
— Джуди? Къде е командирът? Обажда се Джени.
— Защо?
— По дяволите. Зададох ти важен въпрос. Трябва да му съобщя нещо, което може да е много важно.
— Той… в момента е зает.
Самолетът се люшна наляво от турбуленцията, като почти я събори на пода. В същия момент от интеркома долетя кратък писък.