Дванайсетата карта [bg]

Компютърът изпиука и Мел Купър погледна екрана. Отвори току-що полученото електронно писмо.

— Аха, мистерията се разбулва.

— Коя мистерия? — измърмори Райм; към края на всяко разследване настроението му се влошаваше, защото отново го обхващаше скука.

— Уинскински.

Индианската дума от пръстена, който Сакс бе намерила сред развалините на кръчмата „Потърс Фийлд“.

— И какво?

— Получих електронно писмо от един професор в Мерилендския университет. Освен буквалното значение на езика на делауерските индианци „уинскински“ е било титла в кликата от „Тамани хол“.

— Титла ли?

— Нещо като сержант. Туийд „Боса“ е бил „големият сахем“, великият вожд. Нашият човек… — Купър кимна към черепа и костите, намерени от Сакс в кладенеца — е бил „уинскински“, вратарят.

— „Тамани хол“…

Райм бавно кимна. Замисли се за престъпния свят от деветнайсети век.

— Туийд е киснал в „Потърс Фийлд“. Сигурно той и хората му от „Тамани хол“ стоят зад скалъпените обвинения срещу Чарлз.

Райм накара Купър да запише последните открития в таблицата. Втренчи се в дъската. След малко възкликна:

— Удивително.

Селито сви рамене:

— Случаят приключи, Линк. Убиецът, тоест убийците са заловени. Терористът се гръмна. Какво толкова удивително има в нещо, което се е случило преди сто години?

— Преди сто и четирийсет, Лон. Нека да сме точни. — Раймс се намръщи, съсредоточено се вгледа в таблицата, в схемите, в спокойното лице на обесения. — Знаеш колко мразя да оставям неизяснени неща.