Пенрик [bg]

За лисицата ли говореше, или за демона? Демонът беше взел връх, без никакво съмнение, беше се превърнал от язден в ездач, нищо че позволяваше на лисицата да се грижи за домочадието си. Но не животното определяше отношенията, засега неочаквано гладки, със заловилите го хора.

„Дез — помисли си Пен, — долавяш ли някаква промяна у демона? В сравнение с вчера?“

Лисицата… не, демонът вдигна главата на лисицата отново, усетил свръхестествения оглед от страна на другия демон в съседство, но изтърпя инспекцията. Поне нещичко от питомните му храмови навици беше оцеляло, изглежда. Насърчителен знак?

„Няма нова загуба в плътността ѝ — докладва Дездемона. — По-спокойна е, което е добре.“

Вероятно беше твърде рано да се каже. На Пен му се искаше да обяви демона за стабилизиран… или трябваше да каже „стабилизирана“, защото създанието в лисицата беше придобило половата характеристика на ездачките си, а и Дез говореше за него в женски род… но искаше също така да е напълно сигурен в преценката си.

„Хамо и неговото хлапе ще стигнат до същия извод, стига да не избързат с преценката.“

Неговото хлапе? О, говореше за демона на Хамо.

„По-млад е от теб, така ли?“

„Като повечето демони. Хамо е едва вторият му човешки ездач. Преди това е бил стихийно създание. — И добави с известна неохота: — Хамо му влияе добре. Развил се е забележително. След още един добре подбран живот може би ще е готов да се обучава за лекар.“

Което беше голямата награда в магьосничеството, така както един Велик звяр, готов да бъде жертван в шаман, беше крайната цел на множеството внимателно проведени ритуални жертвоприношения. Което, от своя страна, можеше да се превърне в кариера за малките лисичета. Шаманите предпочитаха животни с дълъг живот, време, в което да натрупат духовна сила и мъдрост. Тук, в менажерията, лисичетата щяха да се чувстват много по-добре, отколкото в гората, където половината котило нямаше да оцелее след първата си година.

Гласове долетяха през влажния въздух и изтръгнаха Пен от мислите му. Той се обърна и видя просветен Хамо да се появява иззад ъгъла, следван не от друг, а от Освил и неговата сянка Тала. Явно Освил се беше отбил в палатата на ордена рано сутринта и бе решил да последва свещения в менажерията. Воден от любопитство, а не по задължение, реши Пен.

Освил кимна на Люнет, която му махна с обичайната си дружелюбност, след това я представи, с все титлите и всичко, на старшия магьосник.

— Благодаря ви за вчера. Разбрах, че сте свършили отлична работа — каза ѝ Хамо в опит да поддържа любезния разговор, макар че не можеше да откъсне поглед от отделението. — Мога ли да… може ли да вляза?

Люнет нацупи устнички.

— Разбира се, просветени, макар че се опитваме да не безпокоим прекомерно майката. — Намек, че Хамо трябва да се оттегли незабавно, ако лисицата покаже признаци на тревога. Той кимна с разбиране, след което Люнет отвори долната вратичка и я затвори след него.