В очакване на сряда [bg]

Тя затвори, но телефонът ѝ иззвъня почти веднага. Този път се обади Рубен; най-вероятно Джоузеф стоеше до него с тъжните си очи. Тя въздъхна, изключи телефона и го прибра в чантата си. Поначало никога не беше искала да има мобилен телефон.

— Шарън Гибс — каза невъзмутимо Фиърби, все едно нищо не беше прекъсвало заниманията ми.

В десет и половина вече бяха приключили. Фиърби излезе да изпуши една цигара, а Фрида се зае да потърси някаква храна в шкафовете му. Не беше гладна, но усещаше някаква празнина в стомаха си; не си спомняше кога бе яла за последно. Не беше днес, нито снощи.

Шкафовете, също като хладилника, бяха почти празни. Намери бързо сваряващ се ориз и кубчета зеленчуков бульон с изтекъл срок на годност: това би трябвало да свърши работа. Докато вареше ориза в бульона, Фиърби влезе обратно и застана прав, наблюдавайки я.

— Е, какво мислите? — попита той.

— Мисля, че или ние сме две заблудени души, които случайно се срещнаха в един приют за магарета, или че вие сте прав.

Той направи гримаса на облекчение.

— Което означава, че човекът, когото търсим, не е Дохърти, Шейн или както там го наричат.

— Очевидно не е. Но не е ли странно, че е познавал и двете? Не обичам съвпаденията.

— Те са имали един и същи начин на живот — две млади момичета, излезли от правия път.

— Може би са се познавали — предположи Фрида. Тя вдигна ориза от котлона и парата я блъсна в лицето, което ѝ се струваше мръсно от изтощителната работа с Фиърби и от голямата умора.

— Звучи логично. Кой би могъл да ни каже?

— Имам една идея.

След като изядоха ориза — Фиърби беше изял по-голямата част, а Фрида само беше боднала тук-там в чинията си — тя каза, че ще трябва да хване влака за Лондон. Но Фиърби се възпротиви, обяснявайки ѝ, че е много късно. След кратък спор за хотели и влакове, Фиърби реши въпроса, като измъкна от един шкаф стар спален чувал и Фрида си направи нещо като легло на дивана в хола. Тя изкара странна и кошмарна нощ, през която не можеше да се ориентира кога беше будна и кога спеше, кога мислите ѝ бяха сънища, а сънищата ѝ — мисли, и всички те — лоши. Тя чувстваше или мислеше, или сънуваше, че е на пътешествие, което беше и нещо като бягане с препятствия, и едва когато преодолееше всички препятствия и решеше всичките си проблеми, щяха да ѝ позволят да спи. В мислите ѝ изплуваха лицата на момичетата от снимките, закачени на стената на Фиърби, които се смесиха с лицата на Тед, Джудит и Дора Ленъкс, и всички те бяха вперили погледи в нея.

От три и половина нататък Фрида вече беше напълно будна и лежеше с трескаво съзнание, забила поглед в тавана. В четири и половина стана, отиде в банята и се потопи във ваната. Полежа в нея, наблюдавайки как по ръбовете на щората на прозореца започна да се появява светлина. Тя се избърса с кърпата, която ѝ се стори най-малко употребявана и се облече във вчерашните си мръсни дрехи. Когато излезе от банята, Фиърби беше станал и наливаше кафе в две керамични чаши.

— Не мога да ви предложа кой знае каква закуска — каза той извинително — но в седем мога да изляза и да купя хляб и яйца.