Обратен камуфлаж [bg]

— А, да, познавах ги и двамата, но немного отблизо. Това бяха медиците, да? Онези, които дойдоха с припасите и останаха. Тези ли?

— Да — отвърна Херик. — Имате ли нещо против да ми кажете името на мъжа, с когото живеехте?

— Хасан Симик. Той беше от смесен брак, но възпитан като мюсюлманин. Беше връзката с мюсюлманите чужденци — джихадистите. Тежка работа. Винаги искаха да правят каквото са си наумили. Държаха се настрана от другите. Не бяха като босненските мюсюлмани.

— Бих ли могла да се свържа с господин Симик?

— Той умря. Загина през деветдесет и пета.

— Съжалявам.

Не се извинявайте. Той беше роден да умре млад. Беше много красив мъж, но un sauvage[17], разбирате нали? Ако не го бяха убили, щяха да го изправят пред съда за военнопрестъпници в Хага.

— Доколко сте общувала с Хан и Лоз?

— Срещала съм се с тях четири или пет пъти. Някои от мъжете идваха в апартамента ни, когато имаше примирие. Аз имах храна, нали разбирате? Немного, но повече отколкото имаха те. Правехме си големи угощения със спагети. Карим ми беше любимец. Tres charmant… tres sympathique.[18]

— А Лоз?

— Un peu plus masque, comprenez vouz? Dissimule[19].

— И по това време работехте за информационни агенции?

— Oui, I’Agence France Presse.[20]

— Другите мъже, приятелите на Хасан. Какви бяха техните имена?

Настъпи пауза.

— Спомняте ли си Яхая? — попита Херик.

— Яхая? Не, не си спомням този мъж. Кой беше Яхая? Как изглежда?

— Тогава би трябвало да е бил в края на двадесетте — началото на тридесетте. Нисък мъж, с алжирски произход. Смятаме, че е бил много затворен човек. Незабележим. Може да е бил някакъв учен, преди да замине за Босна. Възможно е дори да е учел в Сараево, преди да бомбардират ислямския институт. Не сме сигурни.

— И това е човекът, от когото наистина се интересувате?

— Да, възможно е да е използвал името Юсеф. Карим и Сами са го наричали Поета. Така се го наричали помежду си, преди да се сприятелят с него.

— Може би… Ah, oui, oui, oui! Аз познавам мъжа, който имате предвид, но неговото име не е Яхая. Мъжът, за когото аз си мисля, се казваше Якуб.

— Якуб? — несигурно повтори Херик. — Сигурна ли сте?

— Oui, un autre prophete.[21]

— Какво имате предвид?

— Значи имахме три имена за този човек и те всичките бяха арабските имена на пророци от библията. — Тонът й беше на човек, принуден да говори на идиот. — Юсеф или Йосиф е синът на Пророк Якуб — или Яков! А вие споменахте и Яхая, който е пророк Йоан, сина на Пророк Закария. Очевидно е. Той използва nommes de guerre[22] от Библията. Някой ден трябва да използва името Закария. Това е логично. Да? — Херик бързо си записа това.