Младите лъвове [bg]

— Готово — избърбори Харденбург. — Ходом, марш!

И закрачи пред подчинения си в дълбокия пясък, накуцвайки и с неестествено сведена настрани глава, но решително и без да се обръща.

Християн го последва. Чувстваше ужасна жажда, а окаченият на плещите автомат му се струваше невероятно тежък, обаче беше решил да не пие вода и да не мисли за почивка, докато лейтенантът сам предложи да спрат.

Вървяха бавно, преплитайки по пясъка крака, сред разхвърляни тук-там останки от съоръжения и коли, към пътя на север, където може би и други германци отстъпваха от бойното поле. Или където може би ги причакваха англичаните…

За англичаните Християн мислеше вече съвсем спокойно и безстрастно. Те му се струваха сега някак си нереални и безопасни. Единствените реални неща в този момент бяха само бакъреният вкус в устата му, напомнящ на прокиснат малц, Харденбург, който куцукаше пред него като пребито животно, и горещото слънце, което се катереше зад тях по небосвода, жарейки всичко с нарастваща сила. Ако на пътя ги дебнеха англичани, по този въпрос щеше да мисли, когато му дойде времето. Сега имаше да се занимава с по-неотложни неща.

Бяха седнали за втори път да си отдъхнат — замаяни, изтощени от жаркото слънце и с натежали от умора и страдание очи, — когато на хоризонта се появи някаква кола. Тя се приближаваше бързо, оставяйки зад себе си като опашка облачета прах. Скоро можаха да я различат — беше хубава открита щабна кола, и след миг разбраха, че е италианска.

С огромни усилия Харденбург успя да се изправи, закуцука към средата на пътя и застана така, задъхан, но със спокоен поглед, срещу летящата машина. С окървавената превръзка на челото и с възпалените си хлътнали очи той приличаше на някакъв луд, заел заплашителна поза; изцапаните му с кръв ръце висяха хищно, полусвити от двете му страни.

Християн стана, но не отиде при Харденбург.

Колата продължаваше да се носи с грамадна скорост, издавайки високи сигнали с клаксона си, които отекваха в пустинята като предупредителен зов и замираха в простора. Харденбург стоеше като закован. В откритата кола имаше пет души. Харденбург продължаваше да стои неподвижен и наблюдаваше италианците със студения си поглед. Християн беше сигурен, че машината ще го прегази и вече отвори уста да извика, когато чу остро скърцане на спирачки и дългият елегантен автомобил спря на две крачки от лейтенанта.