Три романа с Шерлок Холмс
- Автор: Конан Дойл Артър
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191523610
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Три романа с Шерлок Холмс». Краткое содержание книги:
Кръчмарят спря смутен.
– Извинявай, съветнико, но дойде Тед Болдуин. Настоява веднага да те види.
Обяснението стана ненужно, защото зад рамото на слугата надникна застиналото, жестоко лице на Болдуин. Той избута кръчмаря навън и затвори вратата след него.
– Значи стигна пръв, а? – вбесен хвърли той поглед към Макмърдо. – Имам да ти съобщя нещо за този мъж, съветнико.
– Тогава го кажи тук и сега, в мое присъствие – извика Макмърдо.
– Аз ще си избера времето и начина да го кажа!
– Стига, стига! – прекъсна ги Макгинти и стана от бурето. – Нищо няма да излезе от това. Болдуин, дошъл е нов брат, не бива да го посрещаме така. Подай ръката си, човече, и се сдобрете!
– Никога! – вбесен извика Болдуин.
–– Предложих му да се бием, щом смята, че съм го оскърбил – каза Макмърдо. – Готов съм на юмручен бой, но ако това не го задоволява, нека се бием както той пожелае. Оставям на тебе, съветнико, в качеството си на Глава на управата, да отсъдиш кой греши.
– За какво става дума?
– За една млада дама. Тя има право сама да избере.
– Нима? – извика Болдуин.
– Да, ако се налага да избира между двама братя от ложата – потвърди босът.
– А, такава ли била работата?
– Да, Тед Болдуин – каза Макгинти и злобно го изгледа. – И не си ти човекът, който ще оспорва решението ми.
– Значи отхвърляш брата, подкрепял те пет години, заради някого, когото виждаш за първи път? Но ти не си Глава на управата пожизнено, Джак Макгинти. Кълна се, че когато дойде ред отново да се гласува, то...
Съветникът се хвърли към него като тигър. Ръката му се сключи около, врата на Болдуин, преметна го през рамо и го стовари върху едно буре. Ако Макмърдо не се беше намесил, обезумелият от яд Макгинти щеше да довърши Болдуин.
– Спокойно, съветнико! За Бога, успокой се! – извика той и дръпна настрани боса.
Макгинти разхлаби хватката и Болдуин, разтърсен и уплашен, останал без дъх и треперещ от глава до пети като човек, погледнал смъртта в очите, седна на бурето, върху което бе стоварен.
– От доста време плачеш за това, Тед Болдуин, и сега си го получи! – извика Макгинти, а гърдите му се вдигаха и спускаха. – Сигурно си мислиш, че ако не ме изберат отново за Глава на управата, ти ще заемеш мястото ми. Но това е работа на ложата. А докато аз съм бос, няма да позволя на никого да вдигне глас против мене или против решенията ми!
– Нищо против теб нямам – рече Болдуин, опипвайки врата си.
– Чудесно – извика Макгинти, за миг обзет от пристъп на престорено добродушие. – Значи пак сме добри приятели и въпросът е приключил.
И Макгинти взе от една полица бутилка шампанско, махна тапата и сипа вино в три високи чаши.
– Значи се разбрахме – продължи той. – Нека вдигнем тоста, с който приключват препирните в ложата. Знаете, че след това никой не може да има зъб на другия. А сега – слагаш лявата си ръка на адамовата ми ябълка. Кажи, Тед Болдуин, за каква обида става дума?
– Облаците са гъсти – отвърна Болдуин.
– Но те ще се разнесат завинаги.
– Кълна се, че ще бъде така!
Двамата мъже обърнаха чашите, след което същата церемония бе изпълнена от Макгинти и Макмърдо.
– Готово! – заключи Макгинти, потривайки ръце. – Край на лошите помисли. Ако нещата продължат, ред ще въдворява ложата, а брат Болдуин знае, че в нашия край ръката ѝ е тежка. И ти ще го узнаеш много скоро, братко Макмърдо, ако си търсиш белята!
– Кълна се, че няма да бързам – протегна Макмърдо ръка на Болдуин. – Лесно се скарвам, но и лесно прощавам. Казват, че се дължи на горещата ми ирландска кръв. За мен въпросът е приключил, вече не се сърдя.
Под злобния поглед на страшния бос Болдуин се принуди да поеме протегнатата ръка, но намусеното му лице показваше колко маловажни за него са думите на Макмърдо.
Макгинти потупа и двамата по рамото.
– Ама че работа, проклети момичета! – възкликна той. – Само като си помисля, че същите тия фусти са могли да разделят две от момчетата ми! Дяволът си няма работа. Е, ще се наложи девойчето да реши въпроса, защото е извън правомощията на Главата на управата, слава Богу! Само с жени оставаше да се занимаваме. Ще бъдеш приобщен към Ложа 341, братко Макмърдо. Ние имаме собствени разбирания и методи, различни от Чикаго. Събираме се в събота вечер и ако дойдеш тогава, ще те направим завинаги свободен в долината на Върмиса.
Глава 3
Ложа във върмиса
В деня, последвал вечерта, когато се случиха толкова вълнуващи събития, Макмърдо напусна квартирата при Якоб Шафтер и се премести при вдовицата Макнамара, далеч в покрайнините на града. Сканлан, първият му познайник от влака, не след дълго се пресели във Върмиса и двамата заживяха заедно. Нямаше други наематели, а хазяйката беше сговорчива стара ирландка, която не им се бъркаше, така че можеха да разговарят и да правят каквото си искат, както е обичайно за мъжете, свързани с общи тайни.