Жените, които го познаваха [bg]

Едвард си представи как става, бързо се навежда напред, сграбчва главата на Харалдсон и я удря в масата. Преди директорът на затвора или надзирателят да имат време да реагират, той се видя как заобикаля масата, дръпва назад главата на Харалдсон, слага длани на слепоочията му и завърта. Дори чу звука от прекършването на врата.

Колкото и примамлива да беше картината, Хинде нямаше да го направи. И все пак време беше да покаже кой командва парада.

– Виждаш ми се амбициозен човек, Томас – тихо каза той, но с напрегнатост, която правеше въздействаща всяка сричка. – Поправи ме, ако греша, но мисля, че тази длъжност означава много за теб.

Харалдсон кимна. Не се почувства много удобно от посоката, в която се насочваше разговорът.

– Твоите... подаръци са в килията ми – продължи Едвард. — Как ще обясниш на управителния съвет, че внасяш тайно разни неща за мен?

– Ще отрека.

– И някой ще ти повярва?

– На мен ще повярват повече, отколкото на теб.

Хинде остана неподвижен, с изключение на веждите, които въпросително се стрелнаха нагоре.

– Нима?

– Да. – Харалдсон погледна в черните му изпитателни очи и изпита желание да бъде толкова сигурен, колкото се надяваше, че е прозвучал гласът му.

– Значи ако разкрия нашето малко споразумение, че ти казвам всичко, което знам, в замяна на някои неща, които искам, те ще повярват на теб, не на мен?

– Да. – Харалдсон разбра по гласа си, че желанието му няма да се изпълни.

– И как ще обясниш нещата, които имам? – попита Едвард с абсолютно нормален тон, който остро контрастираше на напрегнатостта на погледа му.