Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Дете, което плаче при всяко, дори най-малко нараняване или болка, е имало по-сложно минало. Вероятно то изобщо е станало зависимо от прекомерно суетене и опека над него. Понякога майката е човек, който, без да съзнава, има доста строго и критично отношение към детето си и проявява нежност само когато то се е наранило или когато е болно. Тя не трябва да бъде по-строга с него, когато то е в беда, а да му покаже, че му се радва и го обича и тогава, когато то е добре. В други случаи родителите изпитват панически страх, че детето им ще се нарани, и този страх частично преминава у детето.
Не се страхувайте да успокоявате детето, когато е нещастно. Просто избягвайте да насочвате неговото внимание към раната и го насочете към редовните му занимания, щом като това стане възможно.
ДРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ С БАЩАТА
460. Момчето се нуждае от дружбата и отзивчивостта на бащата. И момчетата, и момичетата имат нужда да бъдат заедно с баща си, който им се радва, и при възможност заедно с него да вършат някои работи. За съжаление бащата се връща в къщи с желание да си легне и да чете вестник. Ако той разбираше колко ценна за детето е неговата компания, той би направил известни усилия. Казвам известни, защото според мен съвестният баща (или майка) не трябва да прави свръхусилия. По-добре е с желание да поиграете с детето за 15 минути и да кажете: „Сега ще си прочета вестника“, отколкото да прекарате цял ден в зоологическата градина в лошо настроение.
Понякога бащата така силно желае синът му да стане идеален, че това пречи да прекарват приятно времето, когато са заедно. Бащата, който иска сина му да стане спортист, може отрано да го води да играят заедно на топка. Естествено при всяко хвърляне и улавяне на топката има грешки. Ако бащата непрекъснато го критикува дори и с приятелски тон, на детето му става неудобно. Не му е приятно да играе. Това създава у детето впечатление, че е неспособно и че баща му мисли същото. Ако по характер момчето е самоуверено и общително, след време то започва да се интересува от спорт. Одобрението от страна на бащата би му помогнало повече, отколкото поучаването. Играта на топка е прекрасно занимание, ако идеята за тази игра е на сина и ако се играе за удоволствие.
Момчето няма да стане мъж по дух само защото е родено с мъжко тяло. Това, което го кара да се чувствува и да действува като мъж, е възможността да подражава и да се оформя по примера на други мъже и по-големи момчета, към които има приятелско отношение. То не може да подражава на даден човек, ако не чувствува, че обича и цени този човек. Ако бащата няма търпение и се дразни от него, момчето ще се чувствува неудобно не само с баща си, но и с други мъже и момчета. То ще се държи близко до майка си и ще възприема нейните маниери и нейните интереси.
Ако бащата иска малкият му син да стане мъжествен, той не трябва да се нахвърля на детето, когато то плаче, да му се присмива, когато играе момичешки игри, или да го принуждава да се занимава със спорт. Той трябва да му се радва, когато са заедно, да го накара да почувствува, че прилича на него, да споделя някоя тайна с него и от време на време да го води на екскурзия.
Въпросът за момчетата, които растат без бащи, е разгледан в т. 778 и 779.
Ролята на бащата за осигуряване на дисциплината е разгледана в т. 477.
За отношенията на бащата със сина и дъщерята ще научите нещо повече в т. 507 и 509.
461. И момичето се нуждае от приятелството на бащата. Очевидно е, че момчето има нужда от баща като образец за подражание, но много хора не разбират, че дружелюбният баща играе друга, но не по-малко важна роля и в развитието на момичето. Момичето не се стреми да му подражава, но чувствувайки неговото одобрение, то получава увереност в себе си като момиче и като жена. Имам пред вид дребни неща, които бащата може да направи — комплимент за нейната рокля, за прическата й или пък за сладките, които е направила. Когато момичето порасне, той може да прояви интерес към нейните възгледи и да сподели с нея някои от своите. По-късно, когато момичето има приятели, от голямо значение е той да ги приема добре, дори ако счита, че не са достойни за нея.
Като се учи да цени у баща си онези качества, които го правят истински мъж, момичето се подготвя за живота си като възрастен човек в света, който наполовина се състои от мъже. Начинът, по който девойката започва да дружи с момчета и по-късно с мъже и особено човекът, в който тя ще се влюби, и семейството, което тя ще създаде, в значителна степен ще се определят от взаимоотношенията й с баща й през нейното детство.