Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
В какво се състои разликата. В някои семейства първото бебе получава премного грижи и внимание, отколкото му е полезно, особено след 6-ия месец, когато може вече само да се забавлява. Родителите непрекъснато му обръщат внимание, говорят му, взимат го на ръце повече от необходимото и по този начин потискат неговата инициатива. Това не му дава възможност да развие собствените си интереси. То много рядко има възможност да заговори първо, защото винаги родителите започват разговора. Твърде често родителите излагат на показ първородното си дете пред приятели и познати. В малка степен това не е вредно, но в по-голяма това прави детето стеснително. Ако първото дете се разболее, естествено родителите бдят загрижени и разтревожени над леглото му много повече, отколкото е нужно. Те приемат неговото непослушание много по-сериозно, отколкото това е необходимо, и правят голям въпрос от него.
Това непрекъснато внимание и суетене около детето го разглезва в две отношения: то расте с мисълта, че е център на вселената и че всеки автоматически трябва да му се възхищава независимо от това, дали се държи добре или не. От друга страна, то не се е опитвало само да се забавлява и да бъде общително и приятно за околните.
Разбира се, първото дете не трябва да се пренебрегва. То се нуждае от любов и внимание, но вие трябва да го оставите да си играе самостоятелно, докато това го задоволява и увлича, без да се намесвате, без да го наставлявате, без да му се сърдите или да се безпокоите. Дайте му възможност от време на време то да започва разговора с вас. Когато дойдат гости, оставете то само да се сприятели с тях. Когато дойде при вас за игра или за ласки, отнасяйте се дружелюбно и топло, но когато то поиска, оставете го да се върне към своите занимания.
Друг фактор, който понякога прави първото дете необщително, е твърде сериозното отношение на родителите към своите задължения. Те може би не са сурови хора и се държат добродушно със своите приятели и със своите следващи деца. Но те просто прекомерно се стараят за първородното си дете.
Ще ви стане ясно какво искам да кажа, ако сте виждали как нервен човек се опитва за първи път да язди кон. Той седи вдървен, не знае как да се приспособи към движенията на коня и е ненужно деспотичен. Трудно е и за коня, и за ездача. Опитният ездач знае как да се отпусне, как да се приспособи към движенията на коня и как леко да го насочва. Отглеждането на дете далеч не е като язденето на кон, но и в единия, и в другия случай принципът е същият.
Подобен пример представлява младият офицер или ръководител, който за първи път оглавява други хора. Ако не е много сигурен в себе си, отначало той е ненужно сериозен и строг от страх да не загуби контрола върху своите подчинени. По-опитният човек не се страхува да се отнася към своите подчинени Дружески и да се вслушва в гласа на здравия разум.
Но ще кажете: „Там е работата, че аз съм неопитна“. Не е необходимо да имате опит, за да се справите с едно бебе — това, което ви трябва отначало, е дружелюбното отношение. Детето няма да ви изхвърли от седлото както коня (поне докато порасне) и то няма да ви се смее, както биха ви се смели рота войници. Не се страхувайте да бъдете естествени и приветливи. По-добре бъдете прекалено добродушни, отколкото груби.
АГРЕСИВНОСТ И СТЕСНИТЕЛНОСТ
455. Децата се научават да контролират агресивните си чувства.
Безпокоите ли се, когато вашето двегодишно дете дръпне косата на друго дете или пък 4-годишното ви дете си играе с детски пистолет? Някои родители смятат, че тези агресивни действия трябва да бъдат потиснати в самото начало. Не ще и дума, че нашият цивилизован свят не би съществувал, ако хората не се научаваха да контролират своите агресивни чувства. Но родителите не трябва да се безпокоят за това. Нормалното дете, постепенно научава как да се контролира успоредно с напредването на своето развитие и усъвършенствуването на собствената му природа и при наличността на добри взаимоотношения с родителите.
Помислете си само как се променя детската агресивност в различните възрасти. Когато е гладно, малкото бебе се сърди на целия свят. Когато се разсърди, едногодишното дете понякога пляска майка си по лицето, ако тя се остави. Към 2 години, ако с него са се отнасяли внимателно, но твърдо, детето вече е способно отчасти да сдържа раздразнението си, но изкарва яда си, като тропа с крака.
Когато някой грабне играчката на едно двегодишно дете, то без да се замисли, ще го удари с лопатката по главата. 4-годишното е много по-възпитано. Поне известно време то ще спори с този, който му е отнел играчката.