Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Стрелецът се събуди и видя, че жената отскубва трева, която беше виждал и преди.
— Не! Да не си посмяла да я сложиш в устата си! — задавено изкрещя той. — Разгледай я добре и запомни, за да не сгрешиш.
Тя изпитателно впери поглед в него, сетне хвърли отскубнатата трева, без да поиска обяснение.
Стрелецът отново се отпусна на земята — изтръпваше при мисълта какво щеше да се случи, ако не се беше събудил. Тревата, която жената беше откъснала, нямаше да я убие, но щеше да и причини нещо по-страшно. Защото това беше дяволската трева.
От кефлекса Роланд беше получил силно стомашно разстройство, което бе разтревожило Еди, но след като започнаха да включват в „менюто“ си тревите, всичко се нормализира.
Най-сетне бяха навлезли сред истинска гора, а грохотът на прибоя се беше превърнал в глух шум, който се чуваше само когато вятърът духаше откъм океана. А сега щяха да хапнат месо.
3
Стрелецът се приближи до елена и се опита да го изкорми, като държеше ножа между средния и безименния пръст на дясната си ръка, ала не успя. Прехвърли ножа в другата си ръка, с която доскоро не умееше да борави, и криво-ляво разряза корема на животното. Рукна гореща кръв — така и трябваше, в противен случай месото щеше да бъде негодно за ядене.
„Ама че съм несръчен — помисли си Роланд. — Дори дете щеше да се справи по-добре.“
Трябваше да се научи да работи с лявата ръка — не му оставаше друго.
Той се намръщи и се приготви да направи по-дълбок разрез.
Кафяви ръце хванаха дланта му.
Роланд се обърна.
— Позволи на мен — промълви Сузана.
— Изкормвала ли си някога животно?
— Не, но ще ми покажеш как да го направя.
— Добре.
— Месо… — промълви жената и му се усмихна.
— Да. — Роланд също и се усмихна.
— Какво се случи? — извика Еди. — Чух изстрел.
— Подготвяме се за Деня на благодарността — провикна се в отговор тя. — Ела да помогнеш.
Вечеряха царски. По-късно, преди да се унесе в сън, Стрелецът погледна небето, обсипано със звезди, дълбоко вдъхна прохладния планински въздух и си каза, че през целия си живот не е бил толкова щастлив. После заспа. И засънува.
4
Съзря Кулата. Тъмната кула.
Тя се издигаше в далечината сред безкрайна равнина, а лъчите на залязващото слънце я обагряха в кървавочервено. Роланд не можеше да види спираловидната стълба, която се виеше към върха на тухлената грамада, но съзираше прозорците; в тях се мяркаха образите на всички хора, които беше познавал. Изкачваха се по стълбите, а вятърът донасяше гласовете им, зовящи името му: „Роланд… ела… Роланд… ела… ела…“
— Идвам — прошепна той и се стресна в съня си. Когато отвори очи, беше облян в пот и трепереше, като че отново го беше втресло.
— Роланд…
Едва сега осъзна, че това е гласът на Еди.
— Какво има?
— Кошмар ли сънува?
— Да. Всъщност… не. Сънувах Тъмната кула.
Двамата погледнаха към Сузана, но тя спеше дълбоко.
Някога имаше жена на име Одета Сузана Холмс, по-късно се беше появила Дета Сузана Уокър. Сега съществуваше само Сузана Дийн.
Роланд я харесваше заради високия и дух и смелостта и. Страхуваше се за нея, защото знаеше, че ако се наложи, ще пожертва не само нейния живот, но и живота на Еди. Беше готов на всичко заради Кулата. Заради проклетата Кула.
— Време е да си изпиеш хапчето — заяви младежът.
— До гуша ми дойде това лекарство. Повече няма да го вземам.
— Млъкни и го изпий.
Роланд глътна таблетката, отпи леденостудена вода от меха и се уригна.
— Знаеш ли къде отиваме? — обади се Еди.
— Към Кулата.
— Това вече го знам, ама все едно, че съм някакъв тъпак от Тексас, който разправя, че пътува към град На майната си, намиращ се в Аляска. Обясни ми къде е тази кула. В каква посока трябва да се движим?
— Донеси чантата ми.
Еди се подчини. В този момент Сузана се размърда; младежът спря и се втренчи в нея, а гаснещата жарава хвърляше червеникави отблясъци по лицето му. Когато жената се успокои, той се върна при Стрелеца.