Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Но най-ужасяващото бе, че беше обгърнат от дим, сякаш дрехите му горяха.
13
Роланд не обръщаше внимание на усилващите се викове на Морт, когато ризата, фланелката и сакото му пламнаха, а отломките от запалката започнаха да се разтопяват и нагорещеният метал потече към корема му, причинявайки му нетърпима болка.
Той вече долавяше миризмата на застоялия въздух в тунела, чуваше рева на приближаваща се мотриса.
Наближаваше моментът да изтегли третата карта или да загуби всичко. За втори път в живота си усети как планети потрепват и кръжат в съзнанието му.
Щом се озова на перона, захвърли пистолета. Разкопча колана и смъкна панталона на Джак Морт, разкривайки бели долни гащи, напомнящи кюлоти на проститутка. Нямаше време да се замисли върху тази странност. Трябваше да побърза, в противен случай нямаше защо да се притеснява, че ще изгори жив; нагретите куршуми щяха да експлоадират и да го разкъсат на парчета.
Стрелецът напъха в долните гащи кутиите с патрони и шишенцето с кефлекс. Смъкна горящото сако, но дори не се опита да свали запалената риза.
Чуваше грохота на приближаващата се мотриса, виждаше светлината в тунела. Нямаше кого да попита дали влакът се движи по маршрута на онзи, който беше прегазил Одета, но кой знае защо беше сигурен в това. Когато ставаше въпрос за Кулата, съдбата беше милосърдна и жестока като запалката, която беше спасила живота му, ала сега изгаряше плътта му. Подобно на колелата на приближаващата се мотриса, съдбата следваше едновременно логичен и брутален курс, на който можеха да устоят само стоманата и добротата.
Роланд отново обу панталона и се затича, без да забелязва хората, които изплашено се разбягваха от пътя му. Поради по-силния приток на въздух пламна яката на ризата му, сетне се подпали и косата му. Тежките кутии, които беше напъхал в долните гащи, непрекъснато го удряха по топките, предизвиквайки нетърпима болка. Той се стрелна като метеор през бариерата за проверка на билетите. „Изгаси огъня! — изкрещя Морт. — Изгаси го, преди напълно да се овъгля.“
„Заслужаваш да гориш в пламъците на ада — мрачно си помисли Стрелецът. — Участта ти ще бъде много по-милосърдна от онова, което заслужаваш.“
„Какво си намислил? Какво си намислил?“
Стрелецът не отговори; затича се към края на платформата и накара Морт да млъкне. Усети, че едната кутия заплашва да се изплъзне от смешните бели гащи, затова я придържаше.
Докато тичаше, насочи цялата си умствена енергия към Господарката. Не беше сигурен, че телепатичната връзка помежду им се осъществи, не знаеше дали ще накара Господарката да му се подчини, но все пак мислено повтаряше едно и също: „ВРАТАТА! ПОГЛЕДНИ ПРЕЗ ВРАТАТА! СЕГА! СЕГА!“
Грохотът на мотрисата сякаш изпълни света. Някаква жена изкрещя:
— Господи, този човек ще се хвърли под влака!
Някой го сграбчи за рамото, опитвайки се да го дръпне назад. В този миг Роланд блъсна тялото на Джак Морт отвъд жълтата ограничителна линия и скочи от платформата. Падна на релсите пред връхлитащия влак, като притискаше с ръце „плячката“ си, напъхана в гащите, която щеше да вземе със себе си, ако успееше да напусне тялото на Морт в подходящия момент. Докато падаше, продължаваше да вика жената… или по-точно двете жени: „ОДЕТА ХОЛМС! ДЕТА УОКЪР! ПОГЛЕДНИ!“ В мига, когато мотрисата, чиито сребристи колела се движеха неумолимо, връхлетя върху него, Стрелецът най-сетне обърна глава и впери поглед във вратата. Видя лицето на Господарката.
Не, лицата бяха две.
„Господи, виждам ги двете едновременно…“ — помисли си той.
— Не-е-е! — изкрещя Морт и в последната частица от секундата преди мотрисата да разполови тялото му, Роланд се хвърли към вратата и премина през нея. Джак Морт загина сам.
Кутиите с патрони и шишенцето с таблетки се появиха до проснатото тяло на Стрелеца. Ръцете му машинално посегнаха към тях, сетне се отдръпнаха. С огромно усилие на волята той се изправи и едва сега усети, че отново се е преселил в тялото си, треперещо от треската; дочу виковете на Еди Дийн, писъците на Одета… и на друга жена! Вдигна поглед и се убеди, че слухът не го е излъгал: видя две жени. И двете бяха с отрязани крака, тъмнокожи и надарени с изключителна красота. Ала едната беше зла и хубостта и само подчертаваше вътрешната и грозота.
Роланд се взираше в тези двойнички, които всъщност бяха отрицателният и положителният образ на една и съща жена. Не можеше да откъсне поглед от тях, като че беше хипнотизиран.
В този миг Еди отново изкрещя. Стрелецът забеляза как от водата изскочиха омарите и забързано запълзяха към завързания, безпомощен младеж. Слънцето залезе, мракът се спусна над този странен свят.