Под купола 1 част

— Искам да подам жалба. Всъщност искам да повдигна обвинение. Бях нападнат от един човек, който се представи за полицай. Удари ме в корема. Преди няколко години ми извадиха жлъчния мехур и сега се боя, че може да има вътрешни травми. Каролин пък бе вербално наскърбена. Нарекоха я с епитети, които я унижават сексуално.

Жената постави длан на рамото му.

— Преди да повдигнем каквито и да е обвинения, Търс, искам да си спомниш, че имахме Т-Р-Е-В-А.

— Трева! — мигом възкликна Алис. — Понякога мама пуши трева, когато има болезнен Ц-И-К-Ъ-Л.

— Така ли! — изненада се Каролин и на лицето ѝ се появи измъчена усмивка. — Гледай ти!

Маршал се надигна от мястото си и се изправи в цял ръст.

— Притежанието на марихуана си е дребно провинение или простъпка, както още го наричат — заяви. — Докато онова, което направиха с мен, откъдето и да го погледнеш, си е углавно престъпление! Коремът ужасно ме боли!

Каролин му хвърли поглед, изпълнен едновременно с привързаност и досада, и Барби внезапно проумя естеството на отношенията им. Красивата мис Май бе срещнала ерудирания мистър Ноември и сега двамата бяха впримчени в капана на мейнската версия на „Без изход“.

— Търс… — започна тя, — не съм сигурна, че съдът ще подмине с лека ръка това „дребно провинение“. — Тя се усмихна на Барби. — Имахме сериозно количество. И онези го конфискуваха.

— Не е изключено да изпушат доказателствата — подхвърли младият мъж.

Тя се засмя (за разлика от прошарения си любовник). Рошавите му вежди се бяха сключили застрашително.

— Както и да е, няма да се откажа и ще подам жалба.

— На ваше място бих изчакал малко — каза му Барби. — Сегашната ситуация е такава, че… че просто никой няма да сметне удар в корема за нещо сериозно, докато сме под Купола.

— Аз го смятам за доста сериозно нещо, мой млади приятелю-портиер.

Младата жена вече изглеждаше доста по-ядосана, отколкото привързана.

— Търс…

— Хубавото е, че никой няма да направи голям проблем и от малко трева — добави Барби. — Като в блекджека, когато нито печелиш, нито губиш. А вие, деца, как се озовахте тук?

— Полицаите, които нахълтаха в хижата на Търстън, ни видяха в ресторанта — обясни Каролин. — Шефката заяви, че е затворено, докато не стане време за вечеря, но щом ѝ казахме, че сме от Масачузетс, ни съжали. Даде ни сандвичи и кафе.

— Даде ни филийки с фъстъчено масло и желе — намеси се Търстън. — Нямаше никаква възможност за избор, даже сандвичи с риба-тон не ни предложи. Казах ѝ, че фъстъченото масло залепва за горната ми изкуствена челюст, но тя ми заяви, че били в режим на дажби. Не е ли това най-откаченото нещо, което сте чували?

Барби бе напълно съгласен с него, ала тъй като идеята за дажбите беше негова, предпочете да си замълчи.

— Щом видях онези ченгета, очаквах нови неприятности — продължи Каролин, — но Ейд и Алис явно ги бяха поразмекнали.

Търстън изсумтя.

— Но не дотам, че да ни се извинят. Или съм го пропуснал?