Миг преди никога

По едно време, докато лежим в това легло, се почувствах така, както се чувствах по време на пътуването. Не говорим за болести, нито за смърт. Просто разговаряме и се смеем, а аз преминавам изцяло на перверзен режим, като пъхам пръстите си тук и там и я дразня. Тя се киска и отблъсква ръката ми, но след време отстъпва и ми позволява да й правя това, което искам. После ми връща услугата.

След това продължаваме да лежим заедно, като от време на време се гледаме в очите, а понякога като че ли единият просто гледа през другия, потънал в дълбоки, сърцераздирателни мисли.

Камрин става от леглото.

— Какво не е наред, момиче?

— Няма нищо — отвръща тя и топло ми се усмихва.

Смъква дънките и блузата си.

Аз се хиля като някое малко дете. Никога преди не съм го правил в болнично легло.

— Въпреки че много ми се иска да правя секс с теб в болнична стая — казва тя и пропълзява до мен в леглото, — това няма да стане, трябва да пазиш всичките си сили за операцията.

Поглеждам я с любопитство, когато ляга до мен само по пликчета и сутиен. Притиска плътно гърдите си в моите и вплита крака в краката ми. Телата ни си пасват идеално едно в друго, а ребрата ни се докосват.

— Какво правиш? — питам заинтригуван аз и се усмихвам. Тя плъзга свободната си ръка надолу и прекарва пръсти по татуировката ми на Евридика. Наблюдавам я внимателно, обичам движенията, докосването, топлината й. Показалецът й намира лакътя на Евридика, там, където мастилото свършва, и после тя продължава да го движи по своята кожа от мястото, където свършва моята.

— Искам да бъда твоята Евридика, ако ми позволиш.

За секунда сърцето ми спира и едва си поемам дъх. Това момиче просто гали самата ми душа с устните си. Иска ми се да заплача, но успявам само да се ухиля до уши.

— Искам да имам другата половина — продължава тя и докосва с пръсти устните ми. — Искам да имам Орфей върху ребрата си и да ги съединим. Трябва ми един миг, преди да мога да проговоря:

— О, бебчо, не е нужно да правиш това, върху ребрата ужасно боли.

— Обаче го искам и не ми пука колко много боли.

Усещам, че най — накрая очите ми се насълзят, навеждам се и впивам устни в нейните.

— Много бих го искал — прошепвам аз върху устните й.

Тя леко ме целува и шепне в отговор.

— След операцията, когато се почувстваш достатъчно добре, тогава ще отидем.

Аз кимам.

— Ами, да, Гюс определено ще има нужда и аз да съм там, за да е сигурен, че ще постави татуировката ти така, че да се слее с моята... Присмя ми се, когато отидох при него, за да ми направи това върху ребрата.

Тя се усмихва.

— Така ли?

— Да — казвам през смях. — Обвини ме, че съм бил безнадежден романтик и ме заплаши, че ще каже на приятелите ми. Казах му, че говори като баща ми и ще е по — добре да си затваря устата. Гюс е добро момче и страхотен майстор на татуировки.