Миг преди никога

И тя напълно го заслужава.

Майката на Андрю и братята му ме приеха в семейството с отворени обятия. Ашър и аз наистина се сближихме. И независимо че съм мислила Ейдън за голям скандалджия, безкрайно го обичам. Оказа се, че той не е тормозил толкова много Андрю. А и ако трябва да бъда честна, Андрю си го е заслужавал. Ейдън и жена му Мишел говорят с мен и за мен, все едно съм съпруга на Андрю. Това винаги ме кара да се изчервявам. По — важното е, че Ейдън и Андрю започнаха повече да се разбират. Преди Ейдън и Мишел да се върнат в Чикаго след кратко посещение миналата седмица, за мен беше удоволствие да ги наблюдавам как се закачат помежду си и се боричкат в гостната. За малко да счупят телевизора, но аз и Мишел просто си седяхме, смеехме се и ги оставихме да се перчат един на друг с излишъка си от алфа тестостерон.

А днес... е, днес ще бъде малко по — различно, отколкото Андрю е свикнал. Влизам в хола, където той се е излегнал на дивана и гледа „Прометей". Протяга ръка към мен, когато се запътвам към него.

— Не — казвам аз и клатя глава, — искам да станеш.

— Какво има, бебчо?

Той се надига от дивана и вдига ръка да се почеше по главата. Косата му е започнала отново да расте, но още не е свикнал с усещането, особено около белега от операцията.

Спуска краката си на пода и се изправя, а аз заставам пред него и прекарвам ръце по главата му. Той целува едната ми китка, а после и другата.

— Ела с мен — казвам с глава назад, хващам ръката му и той ме следва в спалнята.

Както винаги когато го водя в спалнята, той моментално си мисли за секс и зелените му очи светват.

— Просто искам малко да полежиш с мен — казвам аз и свалям всичките си дрехи.

Изглежда малко объркан, но е толкова мил.

— Добре де — казва той и се усмихва. — искаш ли и аз да се съблека гол? Ама, разбира се, че ще се съблека. Защо по дяволите изобщо питам? — започва да се съблича.

Ляга, обръща се с лице към мен, притискаме се един в друг и преплитаме краката си. Той обвива ръцете си около мене после пръстите му се плъзват по татуировката ми на Орфей, което си направих преди две седмици. Безупречна е и си пасва идеално с тази на Андрю. Когато лежим по този начин един до друг, двете части се сливат в едно.

— Добре ли си, бебчо? — пита той и ме гледа с любопитство, а върховете на пръстите му докосват леко ребрата ми. Усмихвам се и го целувам по устата. После се отдръпвам съвсем малко, вземам ръката му и я плъзгам по татуировката ми към мястото, където тя продължава върху корема.

— Обичам татуировката си, скъпи — шепна аз в малкото пространство между лицата ни. — И си мисля, че след около седем месеца и половина Орфей може да бъде поразпънат малко.

Андрю премигва объркан и са му нужни няколко секунди да разбере какво казвам.

Дръпва стреснат леко глава назад и след кратка пауза, я повдига.

— Трябва да родя през май.

Отначало очите му се разширяват, той е изумен и безмълвен, но после успява да каже: