Стингър

Не можа да види никого. Някой е влязъл за оръжие също като нас, помисли си. Надяваше се да излезе прав.

— Кой е там? — попита.

Нещо мръдна от лявата му страна. Веднага насочи фенерчето към рафтовете, където стояха връзките навито въже или тел.

— Имам пистолет! — предупреди Рик. — Ще надупча прокле… — Той млъкна, щом лъчът попадна на нея.

Тя стоеше и държеше в ръце някакво въже. От рафта беше паднала връзка медна тел и беше бутнала едно бурканче с пирони. Беше облечена точно така, както я беше описал полковник Роудс — прашна тениска и сини джинси, — а лицето й беше на момичето на господин Хамънд. Само че зад това лице, според Роудс, се намираше извънземно, наречено Дофин и то беше малкото момиченце, което онова нещо в двора на Кейд търсеше.

— Не мърдай! — Нещо приседна в гърлото му. Сърцето му биеше толкова силно, че чуваше как кръвта бучи в ушите му. — Имам пистолет — повтори, а ръката, с която го държеше се разтрепера.

— Коди Локет се нуждае от помощ — каза Дофин спокойно, примижавайки на силната светлина. Порови се в паметта си и откри, че терминът „пистолет“ означаваше примитивно оръжие с ударни капсули. От гласа на човека разбираше, че е страшно изплашен, затова стоеше съвсем неподвижно.

— Това е ТЯ — прошепна Зарра и краката му се подкосиха. — О, господи, това е тя!

— Какво правиш тук? — попита Рик, без да маха пръст от спусъка.

— Видях вашето превозно средство. Последвах ви — обясни Дофин. — Коди Локет се нуждае от помощ. Ще дойдете ли с мен?

Нужни му бяха няколко секунди, за да осмисли казаното от нея.

— Какво е станало с него?

— Падна. Отдолу.

— Къде отдолу?

Тя си спомни името, което Коди Локет беше викал пред къщата, и се опита да го произнесе:

— Госпожа Сте-лен-берг. Под нейното жилище. Ще ви заведа дотам.

— Няма да стане! — каза Зарра. — Ние се връщаме в Бордъртаун. Нали, Рик?

Другото момче не отговори. Не беше съвсем сигурен къде точно се намираше Коди Локет, но съществото май казваше, че е паднал под някаква къща.

— Знаеш ли на каква дълбочина е паднал?

— На четири цяло и пет стотни метра. Приблизително изчисление, плюс-минус пет сантиметра.

— О!

— Визуално пресмятам, че това въже възлиза на четири метра и половина. — Тя се опита да повдигне тежката връзка, която беше смъкнала от рафта. Мускулите й се напрегнаха от усилието. — Ще ми помогнеш ли?

— Забрави Локет, човече! — възрази Зарра. — Хайде да се връщаме при нашите хора!

Дофин не разбра отказа му.

— Коди Локет не е ли от вашите хора?

— Не — каза Рик. — Той е ренегат, а ние сме кротали… — Спря, защото осъзна колко безсмислено би прозвучало това на някого от друга планета. — Той е различен.

— Коди Локет е човешко същество. Вие сте човешки същества. Каква е разликата?