Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
– Аз съм тук, Андреа.
– Знам – отвърна тя.
И двамата останаха под прикритие.
– Ти ме излъга – добави той.
– Нима очакваше друго?
– Никога не се отказваш, а?
До слуха му долетя тих смях.
– Стига, Джонатан. Не си новак, знаеш как стоят нещата.
Наистина беше така. Двуличието бе неразделна част от ежедневието на разузнавателната общност. Но тази жена беше прекалила и най-безочливо си играеше с него. Той нямаше нищо общо с целите ѝ. Беше само средство за постигането им. Вярно, че му плащаше добре, но това не ѝ даваше право да го използва като пионка. На всичко отгоре се беше появила тук да го ликвидира, лишавайки го от възможността да харчи парите ѝ.
– Какъв е проблемът? – подхвърли той. – Страх те е, че мога да проговоря?
– Едва ли ще го направиш, но трябва да бъда стопроцентово сигурна – отвърна тя. – Наистина ли намери прословутите страници?
– Да.
Е, не беше съвсем вярно, но достатъчно близо до истината.
– А защо трябва да ти повярвам?
Обичайното протакане, помисли си с лека усмивка той. Поддържа разговора, за да даде достатъчно време на хората си да го засекат и ликвидират.
– Не виждам смисъл да проявяваме враждебност един към друг – добави тя.
– Тогава престани да се криеш и се изправи срещу мен.
След тези думи той свали очилата за нощно виждане.
Усещаше, че Нокс се спотайва някъде наблизо с оръжие в ръка. Надяваше се, че ще се въздържи от всякакви действия, преди да научи нещо повече за скривалището на Андрю Джаксън.
Касиопея беше безсилна да направи каквото и да било. Двама моряци влязоха в килията и измъкнаха навън съпротивляващата се Шърли, докато други трима държаха на мушка нея и Стефани. Приятелката на Първата дама беше натикана в една от насрещните килии, към която имаше отлична гледка през стоманените решетки. Там я сложиха на стол от масивно дърво и увиха китките и глезените ѝ със здраво тиксо. На устата ѝ сложиха лепенка. Двете останаха сами.
– Какво ще правим? – прошепна Стефани.
– Ако не се обадя, кавалерията ще пристигне.
– Но какво ще стане с нея? С колко време разполагаме?
– Около час и нещо до разсъмване.
В общото помещение се появи мъж с черна кожена чанта.
– Това е нашият доктор – представи го Хейл. – Той ни превързва раните.
Човекът беше едър, с безизразно лице и късо подстригана коса. Дрехите му бяха мокри. Остави чантата си на масата срещу Шърли и извади от нея комплект никелирани хирургически инструменти.
– Докторът е важен член на екипажа – започна да обяснява Хейл. – Той не се бие като останалите, но винаги получава дял от плячката – значително по-голям от дяловете на обикновените членове и моряци. Правилото е в сила и днес. Никой не роптае срещу него.
Докторът се изправи срещу Шърли с клещи в ръце.
– Търпението ми се изчерпа, уважаеми дами – продължи Хейл. – Дойде ми до гуша от предателства и измами. Искам да бъда оставен на мира, но правителството на САЩ е на друго мнение. Ето, сега дори нападнаха дома ми Шперплатовата врата отскочи и в помещението се появиха трима мъже с мокри дрехи. И тримата бяха приблизително на възрастта на Хейл.
– Това са другите капитани – прошепна Стефани.
Нокс продължаваше да се промъква към мястото на вероятната конфронтация. Дали Карбонел си даваше сметка, че Уайът я подмамва, заблуждавайки я, че все още държи положението в свои ръце? До слуха му достигаха откъслечни думи от фразите, които си разменяха. Беше си избрал позиция над тях и трябваше да внимава да не подплаши птиците, които лесно биха разкрили присъствието му.
Уайът каза, че е намерил страниците. Вярно ли беше това? И дали вече имаше значение? Може би. Никак нямаше да е зле да се прибере в Бат със скъпоценните листове, и то след като е ликвидирал Уайът и Карбонел. Цената му в очите на капитаните би се повишила стократно. Защото с един удар щеше да е спасил живота им и да ги е отървал от ударите на закона.
Подобна перспектива наистина беше много примамлива. Той стисна пистолета и замръзна на място. Мишените му бяха точно под него.
– Добре, Джонатан – прозвуча гласът на Карбонел. – Ще се изправя очи в очи с теб.
Хейл се раздразни от появата на партньорите си. Какво търсеха тук? Ставащото не ги засягаше. Не техните, а неговата къща беше станала обект на нападение, а те дори не бяха мръднали пръст да му помогнат. В момента очите им бяха заковани върху сгърченото тяло на пода с липсващо ухо и дупка в главата.