Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
До известна степен той се чувстваше така, както вероятно се е чувствал Робърт Мейнард преди конфронтацията си с Черната брада.
И тогава залогът бил огромен. Както днес.
– Какво си направила? – прошепна той, мислейки за Касиопея.
Нокс смени позицията си, използвайки за прикритие купчина отломки. Остана на едно ниво над земята, придържайки се близо до външната стена. През многобройните дупки в нея се виждаха водите на залива, облени от лунната светлина. Студеният вятър щипеше устните му, но птичата воня беше поносима именно благодарение на него.
След като изслуша репликите, които Уайът и Карбонел си размениха по радиостанцията, той реши да потърси място с по-добра видимост към предстоящата конфронтация. Може би с малко късмет щеше да получи шанс да ликвидира и двамата.
– Нокс!
Той замръзна на място. Уайът викаше него.
– Знам къде са скрити двете липсващи страници.
Послание. Лаконично и ясно. Помисли още веднъж, ако си решил да ме убиеш.
– Бъди разумен! – извика Уайът.
Нокс веднага разбра какво иска да му каже.
Имаме общ враг. Дай да се справим с него. Защо мислиш, че ти позволих да се сдобиеш с оръжие?
Добре. Идеята беше разумна. Поне засега.
Хейл се приближи към килията с трите затворнички. Косата на Кейзър беше прилепнала към черепа, дрехите ѝ бяха подгизнали, но въпреки това от фигурата ѝ се излъчваше някаква особена красота, дължаща се на възрастта и опита. Красота, която щеше да му липсва. Заедно със специалното ѝ бельо.
– Значи дойде да разузнаваш, а? – извика той. – Може би с надеждата да откриеш мис Нел?
– Дойдох да поправя грешката си – твърдо отвърна Шърли.
– Макар и глупава, постъпката ти е достойна за възхищение.
Навън бурята най-сетне утихваше. Най-тежкото беше отминало. Но пред него стояха и други неотложни проблеми.
Обърна се към жената, която не познаваше. Слаба, стройна, с тъмна коса и мургава кожа. Истинска красавица. Спокойна и самоуверена. Напомняше му за Андреа Карбонел, а това не беше хубаво.
– Коя си ти?
– Казвам се Касиопея Вит.
– Появи се тук да ги спасяваш, така ли?
– Аз съм само една от многото.
Той веднага долови намека.
– Всичко свърши – обади се Стефани Нел. – Вече си умрял и погребан.
– Така ли мислиш?
Той бръкна в джоба си и извади джиесема, който хората му бяха отнели от Вит. Доста интересна играчка. В нея липсваше списък с контактите, нямаше запаметени номера. По всяка вероятност беше предназначен за разговори и съобщения само с един номер. С такива телефони работеха хората от разузнаването. Което автоматично включваше Вит в редиците на врага. Вече беше разбрал, че цялата атака по време на бурята имаше за цел отвличане на вниманието, за да се осигури спокойствие на тази жена.
И планът почти бе сполучил.
– И ти ли работиш за НРА? – попита.
– Работя за себе си – отвърна мургавата красавица.
Той се замисли върху отговора. Първоначалната му преценка беше вярна. Тази жена нямаше да проговори без принуда.
– Нали видя какво се случва с всеки, който отказва да отговаря на въпросите ми?
– Аз вече ти отговорих.
– Но аз имам още един въпрос. Много по-важен. – Ръката му с телефона се вдигна на нивото на очите ѝ. – На кого докладваш с това?
Вит не отговори.
– Знам, че Андреа Карбонел очаква рапорта ти – добави Хейл. – Искам да ѝ кажеш, че Стефани Нел я няма тук и че ти си се провалила.
– Няма как да ме принудиш да направя подобно нещо.
Хейл бавно осъзна, че това е истина. Беше достатъчно опитен, за да прецени, че тази жена е костелив орех. По всяка вероятност други хора следяха действията ѝ в региона и със сигурност щяха да се задействат, ако връзката с нея бъде прекъсната. А тя просто трябваше да издържи до появата им.
– Нямам намерение да ти причиня нищо лошо – каза той и посочи Кейзър. – Лошото съм запазил за нея.
78.
Нова Скотия
Уайът се надяваше, че Нокс е обърнал внимание на предупреждението му. Нуждаеше се от няколко минути насаме с Карбонел. А после, когато останеха само двамата, щеше да започне играта с него. Такава със сигурност щеше да има, защото Нокс едва ли щеше да се оттегли, когато шансовете им бъдеха изравнени. Дали вече беше открил двете тела? Вероятно да. Но дори и да не беше, положително щеше да стигне до заключението, че в крепостта са останали само тримата.
Той се спусна на земята. Очилата за нощно виждане му помагаха да се ориентира. Откри основата на стълбището, а после и отвора, през който се стигаше до вътрешния двор, където го чакаше Карбонел. Погледна часовника си. Бяха изминали три часа, откакто двамата с Малоун успяха да се измъкнат от наводненото подземие. Приливът настъпваше на всеки шест часа. Такъв беше ритъмът на природата.