Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Вариант 13 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вариант 13

Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:

Действието на романа се развива в близкото бъдеще, края на 21 век, в мрачна, почти посткиберпънк атмосфера. Марс е колонизиран и тече процес на тераформиране. Гигантската и супермогъща транснационална корпорация КОЛИН се е заела със задачата; тя наема и изпраща заселници в новата земна колония. Мечтите и вярата в обещанията за бляскаво бъдеще и шедри перспективи – новата земя на неограничените възможности – бързо се изпаряват, щом заселниците стъпят на Червената планета. Всички заселници започват да мечтаят договорите им с КОЛИН да изтекат по-бързо и да се завърнат на Земята. Бягството от Марс изглежда невъзможно, до момента, в който в Тихия океан не се разбива кораб-призрак, долетял от там. Разследващите органи от КОЛИН откриват на борда му зловеща картина. Всички пасажерски криокамери са отворени, пътниците – мъртви, а труповете им – осакатени и обезобразени. Купчините кости от липсващите им крайници говорят за едно – някой се е събудил по-рано от останалите и в оставащите месеци на междупланетното пътуване се е хранил с “човешкия товар” на борда на кораба. Още по-лошо – садистичният сериен убиец и канибал очевидно е оцелял от катастрофата и е напуснал кораба, преди спасителните екипи да достигнат до мястото на катастрофата. Версията се потвърждава от генетичния материал на местопрестъплението, а по-късно из територията на бившите Съединени американски щати започва поредица странни убийства.
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 293
Перейти на страницу:

— О, по дяволите, извинявай. — Тя спря и се наведе към него. Пръстите му се изхлузиха влажни. — Виж, спри за миг, чакай.

Извъртя се, почти като джудист по време на схватка, изправи го и го притисна към стената на своето място. Изхлузи ръце от якето си, хвърли го на топка в краката му и коленичи отгоре. Вдигна глава към него, колкото да му метне широка усмивка, после я сведе над члена му и го пое в уста. Загали го с пръсти. Устата й се задвижи. Той прилепи ръце до тъмната стена, със свити пръсти, сякаш можеше да изстърже всемента с нокти. Помисли си: ето, това е то; яхна мига, но нещо беше заяло в него и машинката не тръгваше. Възбудата постепенно намаля, на косъм от обсега му.

Тя усети промяната, издаде приглушен въпросителен звук и се хвана сериозно на работа, с уста и пръсти. Карл усети как поема отново по параболата, но знаеше, че и този път няма да стигне върха. Пръстите му се отпуснаха, ръцете му увиснаха безпомощно. Втренчи поглед в сенките.

— Хей — тихо каза тя.

— Виж, аз…

— Не, ти виж. — Тонът й не търпеше възражение, така че той сведе поглед надолу и я видя да му се усмихва лукаво. С лявата си ръка Севги повдигна и събра голите си гърди. Стисна здраво пениса му с другата си ръка и плъзна върха му напред-назад между гърдите си. Карл усети как нещо се срива в гърдите му. Тя се усмихна отново, наведе глава и се изплю върху главичката на пениса му, после, като го стискаше все така силно в основата, мушна влажната плът между гърдите си и започна да го трие там, навън-навътре, навън-навътре, още десет или двайсет секунди, преди разбеснелият се в него огън да си намери отверстие, вече без засечка, без спиране…

И навън.

Издаде звук като удавник, когото след дълга борба са издърпали обратно в лодката, същия звук като в деня, когато „Фелипе Суза“ прие първия сигнал от спасителния кораб, после отпусна гръб на стената и се плъзна надолу, все едно го бяха простреляли. Усети как лепкавите й пръсти го пускат, видя я да посяга към якето си и протегна ръка.

— Чакай.

— Трябва да тръгваме, стана…

— Никъде няма да ходиш — пресекнато каза той. — Стани.

Изправи я до стената, като преди, и коленичи на свой ред, плъзна ръце по вътрешната страна на бедрата й, раздалечи ги, дръпна встрани дъното на гащичките й и зарови дълбоко език в нея.

Направи го отново в апартамента, този път на леглото, където я беше видял да спи сутринта. Пъхна докрай глава между бедрата й, за да усети аромата, после повдигна с една ръка дупето й, така че устните й отдолу да срещнат неговите в перпендикулярна целувка, пръстите на другата му ръка бяха дълбоко в нея, езикът му играеше по пъпката на клитора й. Усети някакъв месояден сърбеж да се надига в гърдите му, дълбока жажда, която получи едва частично удовлетворение, когато тя изви гръб в дъга и стисна главата му с ръце и бедра, сякаш с едната сила можеше да го вкара в себе си.

После тя се отпусна рязко, едва си поемаше дъх, със затворени очи, а той я нагласи под себе си и се плъзна вътре целият. Очите й се отвориха и тя ахна тихичко, не каза нищо друго, само ахна, но доволно и като обещание.

А след това беше като дългото и тежко изкачване по стъпалата към Мода Кадеси, накъсано, затруднено дишане и нито една дума по дългия баир към споделения връх.

28.

— Какво е направил?!

Нортън я гледаше от екрана, гняв и неверие се бореха за надмощие върху лицето му.

— Сби се с Неван — търпеливо повтори Севги. — Успокой се, Том, така или иначе вече е факт. Никой не можеше да го предотврати.

— Напротив, можеше. Ти например можеше да не му играеш по свирката.

— По свирката? — Усети как започва да се изчервява, от врата нагоре. Всички места по тялото й, белязани от зъбите на Марсалис, пламнаха. — Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че на Марсалис изведнъж му хрумва да се поразходи до другия край на планетата и ти лягаш и вирваш крака. Нашият канибал избива хора в Америка, а не в Европа. Сигурно изобщо не ти е хрумнало, че Марсалис просто си търси начин да се прибере у дома, преди да си е изпълнил задълженията по договора.

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 293
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)