Диамантената ера
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Най-накрая успя да се вземе в ръце. Трябваше да гледа на нещата от перспективата на времето. Можеше да продължава да интерактира с Нел, което всъщност и правеше — всеки Божи ден. И ако беше достатъчно наблюдателна, рано или късно щеше да намери начин да влезе зад кулисите. Освен това тя бе започнала да разбира, че Нел — която и да беше тя — е маркирана по някакъв начин и че след време ще стане много важен човек. Миранда беше почти сигурна, че след няколко години ще чете за нея във вестниците. Почувства се по-добре, излезе от ваната и се пъхна в леглото, за да се наспи добре и на следващия ден да може отново да се грижи както трябва за Нел.
Градинската къщичка имаше две стаи — една за спане и една за игра. Стаята за игра разполагаше с две врати, направени от множество малки прозорчета, които гледаха към градината на управителя Муър. На Нел й беше казано много да внимава с малките прозорчета, защото били направени от истинско стъкло. Самото стъкло беше с мехурчета и доста неравно, също като повърхността на водата в някое гърне, точно преди да започне да ври. Нел обичаше да гледа нещата през него, защото макар и да знаеше, че истинското стъкло не е здраво колкото обикновените прозорци, то караше да се чувства сигурна и защитена — беше като да се криеш зад нещо.
Самата градина непрекъснато се опитваше да погълне къщичката; множество бързо растящи растения като филизи бръшлян, глицинии и шипки се издигаха навсякъде, дълбоко ангажирани с важния проект да се катерят по стените, да използват медните водосточни тръби с цвят като корубата на костенурка, както и грубата повърхност на тухлите и мазилката като места за захващане. Наклоненият покрив на къщичката направо фосфоресцираше от натрупания мъх. От време на време Муър се спускаше към морето от растения с лозарска ножица в ръка и отстраняваше част от филизите, които украсяваха гледката през стъклената врата на Нел така приятно, но засега нямаше усещането, че се намира в затвор.
По време на втората година от престоя си в къщурката тя попита управителя дали може да си има едно малко кътче от градината само за себе си. След първоначалната фаза на дълбок шок и откази, в крайна сметка той придърпа няколко от плочите, за да се образува един мъничък парцел, после накара занаятчиите на Давтейл да измайсторят няколко медни саксии и ги прикрепи към стените на къщурката. В парцелчето Нел засади моркови с мисълта за своя приятел Питър, който беше изчезнал преди толкова дълго време, а в саксиите на прозореца засади мушкато. „Букварът“ я научи как да направи всичко това и освен това й напомняше всеки ден да вади от земята по един покарал морков, за да има представа как точно растат. Нел разбра, че ако държи „Буквара“ точно над моркова и се взира в определена страница, тя се превръщаше в магическа илюстрация, която ставаше все по-голяма и по-голяма, докато Нел започнеше да вижда миниатюрните фибрички, които излизаха от корена, едноклетъчните организъмчета, които висяха по фибрите, и митохондриите във вътрешността им. Този трик работеше с всичко останало и тя прекарваше дни наред в изследване очите на мухите, плесента по хляба и кръвните клетки, които получи като си боцна пръста. Можеше също така да се качва високо в планината, когато нощта беше хладна и ясна, и да използва „Буквара“, за да вижда пръстените на Сатурн и спътниците на Юпитер.
Управителят Муър продължаваше да работи дневна смяна в портиерската къщичка. Когато се прибираше вечер, двамата с Нел често вечеряха заедно в къщата. Отначало си поръчваха храната право от синтетичния компилатор или пък управителят приготвяше нещо лесничко — например, някакъв колбас с яйца. През това време принцеса Нел и другите герои в „Буквара“ също изядоха големи количества колбас с яйца, докато Патето не се възпротиви и не научи принцесата как да готви по-здравословна храна. Оттогава нататък Нел придоби навика да готви здравословна храна със салати и зеленчуци. Правеше това няколко пъти в седмицата, след като се прибереше от училище. Имаше малко ропот от страна на Муър, но после винаги опразваше чинията си и понякога дори я миеше.