Третото кралство

Калан го зяпна невярващо.

— Нима твърдите, че завличате хора в Абатството, където ги убивате, за да ви изплачат пророчество в смъртта си? Избивате хора с надеждата, че с последния си предсмъртен дъх те ще ви разкрият някакво пророчество, така ли?

— Да ги убиваме ли? Не, не точно. Ние жънем пророчества от бездната на вечността. Събираме плодовете, оставени там за онези, които знаят как да ги придобият.

— С убийство.

Той пренебрегна обвинението с махване на ръка.

— Хората, избрани да ни помогнат в това велико дело, не са жертви на убийство. Тъкмо напротив. За тях е чест, че са били избрани да отдадат живота си за една толкова благородна кауза. Може би точно в този момент не могат да го осъзнаят, разбира се, ала това са герои, които жертват живота си за благото на всички останали.

— Това с лудост — прошепна Калан.

— Лудост ли? О, не, съвсем не — каза той, настръхнал от определението. — Жертвоприношението на малцина се извършва за благото на мнозинството. Планът ни е гениален както в своя замисъл, така и в своята екзекуция.

— „Екзекуция“ е точната дума — отбеляза Калан. — Вие чисто и просто екзекутирате в името на извратеното си дело.

Абатът я изгледа обидено.

— Вие правите същото.

— Не правим нищо подобно и вие го знаете.

— Вие, които използвате пророчеството. Хората от Народния дворец го правят… Хора като вашия съпруг, които събират и трупат плодовете от делата на пророците, които са прониквали във великия времеви поток на отвъдното също като мен, само че те крият тези безценни пророчества в тайни библиотеки и ги използват, за да контролират живота на останалите, вместо да ги споделят в името на тяхното благо. Онези, които разкриват пророчествата… пророците… също отдават живота си за тези знамения в не по-малка степен от хората в Абатството, ала вие изсмуквате техните усилия с користни цели, а не за доброто на всички, както е било замислено от Създателя.

Калан беше достатъчно здравомислеща, та да си замълчи.

Той се приведе напред и размаха пръст срещу нея.

— Вие двамата с Господаря Рал пазите пророчествата за себе си, за да ги използвате като оръжие и да заробвате хората.

Ние, от друга страна, използваме пророчествата, които събираме от хората, направили такава крайна саможертва, за да помагаме и да насочваме живота на своите хора в правилната посока. С така придобитите пророчества предвождаме народа на провинция Фаджин, ние не ги укриваме от тях за лична изгода, както правите вие с Господаря Рал. Пророчествата по право принадлежат на всички, а не само на неколцина избрани.

А сега и други хора от други земи изразяват желанието си да се присъединят към нас и да се възползват от проникновенията, с които сме се сдобили посредством пророчеството.

Калан не си направи труда дори да се помъчи да оспорва подобна лудост. Беше й омръзнало до смърт да се опитва да накара хората да разберат как действа и как не действа пророчеството. Чувстваше се обезсърчена заради териториите, които се бяха отделили от Д‘Харанската империя, за да се присъединят към Ханис Арк заради обещания за драговолно предоставяне на пророчества.