![Черната вдовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/8/chernata-vdovica-bg-download.jpg)
Черната вдовица [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #16
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978952617037
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черната вдовица [bg]». Краткое содержание книги:
Точно тогава чу изстрел от съседно помещение — частна трапезария, която бе видял на влизане в ресторанта. Той мина покрай прекатурения до бара стол, на който бе седял преди малко, покрай масата, обсипана с останките на Сафия Бурихан, и влезе във фоайето. Салонният управител и двете хостеси бяха мъртви. По всичко личеше, че бяха оцелели при избухването на бомбата, но след това са били застреляни.
Михаил се промъкна покрай труповете и надникна в частната трапезария, където четвъртият терорист екзекутираше двайсетина добре облечени мъже и жени. Прекалено късно той осъзна, че мъжът, застанал на прага, не е приятел. Михаил го улучи в гърдите. След това стреля още веднъж в главата му, за да е сигурен, че е мъртъв.
Всичко това му отне по-малко от минута. Мобилният му телефон не спираше да вибрира през цялото време. Сега вече той го извади от джоба си и погледна екрана. Беше гласово повикване от Габриел.
— Моля те, кажи ми, че си жив.
— Добре съм. А членовете на ИДИЛ вече са в рая.
— Вземи мобилните им телефони и каквото още можеш да носиш — и изчезвай оттам.
— Какво се случва?
Връзката прекъсна. Михаил претърси джобовете на мъртвия терорист, лежащ в краката му, и намери „Самсунг Галакси“ за еднократна употреба. Откри същите самсунги из дрехите на останалите нападатели, проснати сред разрушенията на основното помещение и задната част. Само онзи в тоалетната очевидно предпочиташе продуктите на „Епъл“. Михаил бе събрал всичките четири телефона, когато се измъкна от ресторанта през задната врата. У него бяха и две пушки AR-15 с четири допълнителни пълнителя, макар и да не знаеше по каква причина. Забърза надолу по тъмната алея, като се молеше да не се натъкне на екип от спецчастите, след това излезе на Потомак Стрийт. Вървя по нея на юг към „Проспект“, където Ели Лавон седеше зад волана на буика.
— Защо се забави толкова? — попита той, когато Михаил се отпусна на предната седалка.
— Габриел ми даде списък за пазаруване. — Остави пушките и пълнителите на пода пред задната седалка. — Какво се случва, мамка му?
— ФБР не може да намери Натали.
— Та тя носи червено сако и жилетка с експлозиви. Лавон направи обратен завой и пое на запад през Джорджтаун.
— Пътуваме в погрешната посока — каза Михаил. — Уисконсин Авеню е зад нас.
— Няма да ходим там.
— Защо?
— Няма я, Михаил. Просто е изчезнала.
68.
Булевард „Цар Саул“, Тел Авив
Екипът, който се трудеше в стая 414В на булевард „Цар Саул“, нямаше официално наименование, за непосветените той просто не съществуваше. Хората, които знаеха за работата му, го наричаха „Минян“20, тъй като се състоеше от десет души, които бяха само от мъжки пол. С няколко натискания на клавишите те можеха да угасят светлините на цял град, да заслепят система за контрол на трафика или да накарат центрофугите в ирански завод за обогатяване на уран да се въртят безконтролно. Три самсунга и един айфон нямаше да са кой знае какво предизвикателство.
Михаил и Ели Лавон качиха съдържанието на четирите телефона от израелското посолство в 20,42 местно време. До девет часа вашингтонско време екипът „Минян“ бе открил, че четирите телефона бяха прекарали голяма част от дневните часове през последните няколко месеца на един и същ адрес на Айзенхауер Авеню в Александрия, Вирджиния. Всъщност те са били там по едно и също време по-рано същата вечер и бяха пристигнали във Вашингтон с една и съща скорост по един и същ маршрут. Освен това всички телефони бяха звънели много пъти на местна транспортна компания със седалище на същия адрес. Членовете на „Минян“ предадоха информацията на Узи Навот, който на свой ред я препрати на Габриел. Дотогава двамата с Ейдриън Картър бяха напуснали взривения НАЦ и вече бяха в Общия оперативен център на ЦРУ в Лангли. Габриел зададе един-единствен въпрос на Картър:
— Кой притежава транспортната компания „Доминиън“ в Александрия?
Петнайсет безценни минути изтекоха, преди Картър да му отговори. Той даде на Габриел име и адрес и му каза да направи всичко възможно, за да намери Натали жива. Думите на Картър не значеха нищо: като заместник-директор на ЦРУ, той нямаше власт да позволи на чужда разузнавателна служба да действа безнаказано на американска земя. Само президентът можеше да даде такова разрешение, а в този момент той имаше по-важни тревоги от изчезнала израелска шпионка. Америка беше нападната. И независимо дали му харесваше или не, Габриел Алон щеше да бъде първият, който ще отвърне на удара.
20
Група от десет възрастни мъже, необходими за извършване на обществени религиозни ритуали в юдаизма. — Б.пр.