Да разбиеш мълчанието [bg]

— Той знае, че ние знаем — каза Тони. — Направил е всичко това, за да създаде определена картина за пред очите на света. От нас се очаква да мислим, че тези жени са били тласнати към самоубийство, защото ответната реакция на изказванията им ги е накарала да осъзнаят колко са грешили. Но когато Пола и Алвин са се появили пред къщата на Урсула Форман, той трябва да е осъзнал, че е разкрит — крачка, две, три, четири.

— А може и да не мисли така — каза Карол. — Може би изчаква да види какво ще предприемем сега. В края на краищата, съществуват много причини, поради които хора от полицията може да са отишли в дома ѝ. Алвин каза, че е споменал нещо за тормоза онлайн. Възможно е да е решил, че сме се хванали и сме решили, че Урсула наистина се е самоубила — приятно ѝ беше да влезе отново в традиционната си роля и да подлага на изпитание теориите му, опитвайки се да ги разбие.

Тони поклати глава.

— Знае, че се е издънил. Че сме по следите му. Никой не изпраща двама сержанти от криминалния отдел, за да разследват кой се е забавлявал с кибертормоз. И какво ще направи той в такъв случай?

— Ще се опита да избяга. Всички правят така — отвърна Карол, довършвайки ново изречение.

Той стигна до ъгъла и отново се завъртя.

— Не, не може да го направи. Защото тогава рискът да се разкрие скритият му план нараства значително. Ето какъв е проблемът му, Карол. Така, както стоят нещата сега, все още важат решенията на предварителното следствие, че в трите случая става дума за самоубийство. Ние може да твърдим, че това са убийства, докато посинеем, но без неговото присъствие не разполагаме с никакво доказателство. Ако обаче бъде заловен, шансовете големият му проект да остане тайна са минимални. Защото тогава ще можем да се ровим по-подробно и да открием следи от присъствието му. А ако успеем да докажем, че самоубийствата всъщност са убийства, пропада целият му проект. Докато самоубийствата все още са считани за такива, продължава да съществува шансът планът му да проработи и всички вие, устатите жени, да замълчите.

— Как пък не — измърмори Карол.

Крачка, шест, седем, осем.

— Все се връщам към тези въпроси — защо точно това, защо сега, защо тук? Знам прекалено малко за него, и това е дразнещо, когато се опитвам да си изясня тези неща. Но има едно нещо, което ми се струва логично.

— И какво е то? — попита тя все така разсеяно.

— Той ще се самоубие.

Стресната, Карол откъсна очи от екрана.

— В това няма никаква логика.

— Именно. Което по някакъв парадоксален начин е и най-доброто основание да го направи. Не може да си позволи да бъде заловен жив или целият му план да бъде представен открито в съда, защото тогава идеята, че жени, които се държат зле, а говорят така, като че ли се гордеят с поведението си, в крайна сметка се самоубиват, напълно пропада. Сега знае, че единствената възможност да представи нещата все пак така, както той ги вижда, зависи от това самият той да изчезне от картината.