Да разбиеш мълчанието [bg]

Алвин направи крачка встрани, за да го пусне да мине.

— Съжалявам, че ви обезпокоихме — каза той.

Мъжът им хвърли усмивка през рамо, тръгвайки забързано по улицата.

— Няма проблем, сержант.

Тръгнаха обратно и когато излязоха през портата, едва не се сблъскаха с една възрастна жена, която креташе по улицата, вкопчила се с разкривените си от артрита ръце в проходилата, палтото изглеждаше с един размер по-голямо на стопеното ѝ от старостта тяло.

— Извинете — каза Пола и хвана жената за ръката, за да я задържи. Имаше чувството, че е стиснала две клечки, увити надве-натри в чувал.

Старицата впери поглед в тях, дебелите стъкла на очилата увеличаваха очите ѝ, сини като зюмбюли.

— Всички все на гости при Урсула ли бяхте? — попита тя.

— Надявахме се да се видим с нея, но мъжът ѝ каза, че сега не си е у дома.

Старата жена ги изгледа озадачено.

— Не е възможно. Бил тръгна на работа преди около час, както обикновено. Видях го да излиза — Алвин хвърли към Пола поглед, който казваше „Да не си губим времето с това“. Но инстинктът ѝ подсказваше, че тук нещо не е наред. Дори Карол да не им го беше казала, тя беше наясно, че тъкмо тези моменти обикновено се оказват решаващи. Затова продължи разговора със старицата.

— Трябва да грешите, скъпа. Господин Форман тръгна оттук само преди минути. Не го ли видяхте да излиза от къщата? Тръгна по улицата преди нас.

Старицата поклати глава и изду упорито долната си устна.

— Това не беше Бил Форман. Може да съм на осемдесет и три, млада госпожо, но не съм напълно изкукала. Предполагам, че е бил някой от приятелите на Урсула от списанието.

— А разпознахте ли го по физиономия? — попита Пола. — Идвал ли е тук и преди?

— Ако е идвал, аз не съм го виждала. Когато пристигна тази сутрин, го видях за първи път през живота си.

Този път двамата се спогледаха уплашено.

— Сигурна ли сте? Напълно сигурна ли сте, че човекът, който излезе от къщата току-що, не е Бил Форман?

Старата жена закима настоятелно.

— Разбира се, че съм сигурна. Освен това Урсула си е у дома. Тя отвори на този човек, а после изобщо не е излизала.

„О, по дяволите!“ Пола се завъртя на пети, но Алвин вече беше изминал половината път по алеята, тичайки с все сили към вратата. Защото, ако този човек не беше Бил Форман, в къщата ставаше нещо много, много лошо.