![Последният жив [Last Man Standing - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/5/posledniyat-zhiv-last-man-standing-bg-download.jpg)
Последният жив [Last Man Standing - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният жив [Last Man Standing - bg]». Краткое содержание книги:
Експлозивен психологически трилър, невероятно напрежение, смайваща развръзка.
Дейвид Балдачи във върхова форма!
Ако в този момент Големия X се намираше в затворническа килия с усмирителна риза и белезници на ръцете и краката, а Уеб беше в безопасност от другата страна на решетките, той може би щеше да се превива от смях след тази тирада в прослава на честния предприемачески дух. Сега обаче той се вълнуваше само от едно — дали в един момент Големия X няма да осъзнае, че той, Уеб Лондон, е станал неволен свидетел на убийство.
— Туна има пет-шест извършени убийства. Аз просто ти спестих труда да го арестуваш и пържиш на стола. Не ми благодари, няма нужда.
Уеб с радост си замълча. Не че не се сещаше какво да каже, но това, че пред очите му бе извършено хладнокръвно убийство, каквото и да бе сторила в живота си жертвата, беше твърде далеч от представите му за хумор.
— Сигурно всеки човек си има неприятности. — Големия X избърса с ръка окото си. — На мен обаче Господ май ми е отредил доста повечко, отколкото на другите. Имам си голямо семейство, всички в ръцете ме зяпат и чакат да им снеса нещо. Имам пралеля на деветдесет години, дето доскоро изобщо не я бях виждал и чувал, един ден идва и като ме почва… — Гласът му се извиси като на стара жена. — „Франсис, вика, Хубавелко, имам пердета на очите, трябва да се направи операция, че не си виждам вече числата, като играя на бинго. Направи нещо, миличък, хайде, златния на леля.“ Какво да я правя, вадя пари от джоба и й ги давам. После пак ми се влачи след седмица, щото въшливата й котка имала „женски проблеми“, представяш ли си? — Той хвърли на Уеб невярващ поглед. — Бре, мама му стара, котка с женски проблеми! „Помниш ли, Хубавелко, как едно време ти бършех дупето, като се наакваше, щото майка ти беше все в безсъзнание от тез пусти инжекции. Само хиляда долара ще струва операцията.“ И какво да правя, вадя десет стотарки и й ги подавам, за нея и за скапаната й котка. Мен от малък цялата рода ми вика Хубавелко.
— Значи Х-то идвало от „Хубавелко“?!
Големия X се ухили; в този момент на Уеб му се стори, че в този грамаден, кръвожаден великан вижда нещо от малкия Кевин.
— Ами да, ти отде мислеше, че идва?
Уеб вдигна рамене.
— Представа нямам.
Големия X измъкна от джоба си малка кутийка, разви едно хапче и си го сложи в устата. Предложи и на Уеб, но той отказа.
— Тагамет, пепсид-АС, зантак — обясни той. — Лапам ги като бонбони. Скоро ми правиха ендоскопия на стомаха. Отвътре е мамата си трака, сякаш къртица е ровила. От напрежението било, няма майтап.
— Защо най-после не се оттеглиш?
— Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Моята професия не е като другите. При нас не се излиза в пенсия с кратко тържество и златен часовник на изпроводяк.
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ченгетата те държат под око.
— С ченгетата се оправям някак си. Мен повече ми пречат някои колеги в бизнеса. Мислят си, че ако искаш да се оттеглиш, най-напред трябва да накиснеш другарите си. Освен това изобщо не разбират как може човек да се откаже доброволно от такъв живот. Пари дал господ, само дето трябва да се криеш, да си вечно в движение и пак не си сигурен кога някой — дали курвата, дето я чукаш, или собственият ти брат, или лелята с болната котка — няма да ти тегли куршума, докато спиш. — Той се ухили. — Ти за мен не се бой. Аз ще се оправя някак. — Той глътна още една таблетка и погледна изпитателно Уеб. — Значи, ти си от специалния отряд.
— Така е.
— Чувам, че сте били голяма работа. Като ме изрита оная вечер, брат ми, страшно ме заболя. Това не ми се случва често, малкия, слушай какво ти разправям. Вие от тоя отряд сигурно сте опасни пичове.
— Много сме симпатични даже, когато ни опознаеш.
Големия X дори не се усмихна при тази забележка.
— Добре де, ти как така остана жив?
— Имам си ангел-хранител.
Сега вече лицето на Големия X се разтегна в усмивка.
— Е, това ми харесва. Кажи откъде да си намеря и аз един. — Той се размърда и продължи, сменяйки рязко темата: — Искаш ли да знаеш как ония картечници попаднаха в сградата?
Уеб се вцепени.
— Да не си решил да дадеш показания?
— Да, бе! Бях тръгнал право за съда. Ти що не идеш да ме почакаш там?
— Ясно. Та как, казваш, се озоваха картечниците в сградата?
— Знаеш ли на колко години са тия сгради?
Уеб присви очи.
— На колко години ли? Не знам. Защо?