![Последният жив [Last Man Standing - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/5/posledniyat-zhiv-last-man-standing-bg-download.jpg)
Последният жив [Last Man Standing - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният жив [Last Man Standing - bg]». Краткое содержание книги:
Експлозивен психологически трилър, невероятно напрежение, смайваща развръзка.
Дейвид Балдачи във върхова форма!
Тримата сътрудници на Големия X обкръжиха Уеб, докато шефът им го наблюдаваше неподвижен. Мейси стоеше отстрани; той изглеждаше спокоен и същевременно нащрек. Явно беше, че този човек възприема работата си твърде сериозно. От това, разбира се, на Уеб не му стана много по-леко. Единият от мъжете извади от джоба на палтото си предмет, приличен на микрофон, и го прокара нагоре-надолу по тялото на Уеб, докато другият го опипа за оръжие. Не откри такова, но за всеки случай му отне мобилния телефон. В това време третият, който държеше в ръка подобен прибор — Уеб се досети, че това е електронен детектор за подслушвателни устройства и микропредаватели, — пристъпи към колата и щателно я провери. Уредът изписка само веднъж, в близост до задната седалка, но човекът не изглеждаше разтревожен от това. Той се обърна и кимна на Големия X. Уеб разбра тази безмълвна размяна на информация: просто уредът бе открил електронния предавател, който самите те бяха поставили в колата му. После тримата мъже се отдръпнаха встрани, Големия X пристъпи към колата и седна с цялата си маса върху капака. На Уеб му се стори, че ресорите на бедния мъркюри изквичаха от болка.
— Как ти е лицето?
Гласът не беше нито писклив, нито грубиянски плътен. Беше най-обикновен, средностатистически глас, спокоен и несъдържащ заплаха. Уеб си каза, че ако имаше личен брокер на борсата, гласът му би звучал по подобен начин.
— Единственото, което ме боли, е наранената гордост. Ти сигурно си Големия X.
Човекът се изсмя и рязко се плесна по коляното. Сякаш гръмотевица разцепи въздуха. На тоя тип всичко му беше голямо и силно. Останалите също се разсмяха, явно за да не дразнят шефа.
— Ами да! Аз съм Големия X, майка му стара! Това е хубаво. Не е ли хубаво, момчета?
Всички закимаха едновременно и потвърдиха, че е много хубаво. Адски хубаво даже. Само Мейси не помръдна и дори не се усмихна. Той стоеше отстрани и зяпаше вторачено Уеб, сякаш се опитваше да го убие с поглед.
— Защото, ако Големия X се беше оказал някой още по-едър от теб, едва ли щях да се радвам толкова на запознанството. — Уеб разбираше, че винаги е за предпочитане да покажеш на врага си, че не се боиш от него. Престъпниците много обичат да вдъхват страх. И нищо не ги радва така, както да режат гърлата на сковани от страх жертви.
Големия X отново се засмя. После изведнъж смехът му секна и заедно с него спряха да се смеят и останалите. И то едновременно, отбеляза си наум Уеб.
— Имам един проблем.
— Дошъл съм да ти помогна. — Уеб пристъпи едва забележимо напред. От мястото си можеше да неутрализира двама от мъжете с по един ритник. Разбира се, не и Големия X; все едно беше да рита парен валяк.
— Някой се опитва да ме изкара виновен за нещо, дето не съм го направил.
— Знаеш ли какво се случи с моя екип?
— Не ми трябва беля на главата, разбираш ли? — Великанът се изправи в цял ръст и хвърли на Уеб такъв поглед, че сърцето му спря. — Колко години ми даваш?
Уеб си каза, че е по-добре да го изчетка малко.
— Двайсет и две.
— Ха! На трийсет и две съм, приятел — извика гордо Големия X. — Трийсет и две години за един черен… — Той се обърна към Мейси: — Ей, професоре, колко прави това в бели години?
— Към сто и двайсет — отвърна авторитетно Мейси, сякаш беше поне доктор на науките по тази дисциплина.
Големия X се извърна отново към Уеб.
— Аз съм на сто и двайсет години, приятел. Истински старец в един бизнес за млади хора. Не ми трябва беля на главата. Кажи на твоите хора да ме оставят на мира, щото не съм го направил аз.
Уеб кимна.
— Тогава искам да знам кой го направи. Без това не давам никакви гаранции.
Големия X се наведе настрани, подпря се на колата и измъкна една деветмилиметрова берета със заглушител. Нещата не отиваха на добре.
— Ти си само куриер. Не струваш много. Куриерите вървят по пет за цент.
— На мен обаче ми се чува гласът. Пък и сам много съм вложил в този случай. — Като се преструваше, че премества теглото си на другия крак, Уеб незабелязано направи малка крачка напред. Сега с едно завъртане във въздуха, рязък удар с пета и с малко късмет би могъл да улучи Големия X в основата на черепа. Ако и това не го разклатеше, този човек заслужаваше да стане цар на света. — А не забравяй, че си ми длъжен, задето спасих Кевин. Малкото ти братче, нали така?