Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
„Ковчегът“ напредваше бавно, но постоянно, и „замъкът“ се намираше на около половин миля от него, когато Чингачгук пристъпи към двамата бели мъже на задната част на сала. Държането му беше спокойно, но за другите, които познаваха индианските привички, бе явно, че той се готви да им съобщи нещо важно. Хари винаги беше готов за приказки и според своя обичай започна разговора пръв.
— Казвай какво откри, червенокож! — извика той с обичайната си грубост. — Някоя катерица по дърветата или някоя риба под сала? Сега ти видя какво могат да правят бледоликите и не бива да се чудиш, че виждат отдалеч какво става в земята на индианците.
— Не добро да се иде в „замъка“! — изрече натъртено Чингачгук веднага, щом другият му даде възможност да проговори. — Там хурони.
— Дявол да ги вземе!… Възможно ли е, Том? Хубава примка щяхме да си наденем на шиите!… Хурони ли има там? Това прочее е възможно, но не виждам никакви признаци за това около старата колиба — само пръти, вода и дървесна кора, два или три прозореца и врата.
Хътър поиска далекогледа и преди да изкаже мнението си, внимателно се зае да огледа мястото. След това той с известна надменност изрази своето несъгласие с казаното от индианеца.
— Ти си гледал от другия край на далекогледа, делауер! — продължи Хари. — Нито старецът, нито аз можем да забележим някаква следа по езерото.
— Няма следа… по вода не остават следи! — намеси се възбудено Вах-та!-вах. — Спри лодка — не се приближавай! Там хурон!
— Хурон! А къде е тогава той, че не се вижда? В кофара, във веригите или в гредите? В цялата Колония няма затвор, по-солиден от кучкарника на стария Том. А пък аз от личен опит разбирам малко от затвори.
— Не виждаш мокасин? — запита Вах-та!-вах нетърпеливо. — Защо не погледнеш да видиш?
— Дай ми далекогледа, Хари! — прекъсна я Хътър. — И свий малко платното. Рядко се случва някоя индианка да заговори. А когато го прави, то сигурно има причина… Наистина край един от коловете плава мокасин. Той може да е знак, че в „замъка“ е имало посетители през време на нашето отсъствие, но може и да не е. У нас мокасините не са рядкост, защото ги нося и аз, и Ловеца, а също и ти, Марч. За Хети може да се каже, че се разхожда с мокасини толкова често, колкото и с обувки, макар никога да не съм виждал Джудит да обува хубавите си крака в мокасини.
Хари бе свил платното и в това време „ковчегът“ се намираше на около двеста метра от „замъка“, като се приближаваше към него постоянно, макар и твърде бавно. Сега всеки поред взе далекогледа и „замъкът“, както и всичко около него, беше подложено на още по-щателно изследване. Мокасинът бе там, в това нямаше вече никакво съмнение, и леко се полюшваше над водата. Той бе запазил формата си толкова добре, че едва се беше намокрил, закачен за грубата кора на един от коловете, които образуваха споменатото вече пристанище. Поради това вятърът не беше успял да го изтласка и отдалечи от „замъка“.
Наличието на този мокасин можеше да се обясни по много начини, без да се предположи, че е останал от някой неприятел. Можеше и да е паднал от платформата още когато Хътър бе пълен господар на жилището си, и да е преплавал до споменатата ограда незабелязан от никого, докато острият поглед на Вах-та!-вах не го беше открил. Освен това можеше да е паднал във водата и някъде далече нагоре или надолу по езерото и носен от течението, да се е закачил за оградата. Можеше и да е бил изхвърлен от някой прозорец и най-после можеше да е бил загубен от някой индиански разузнавач или нападател в мрака.
Хътър изреди на Хари всички тия предположения. Старецът бе склонен да смята предзнаменованието за лошо, докато събеседникът му се отнесе към него със свойственото си безразсъдно пренебрежение. А индианецът смяташе, че на мокасина трябва да се гледа като на следа в гората, която може да се окаже опасна или не. Обаче Вах-та!-вах предложи нещо по-практично. Тя изяви готовност да вземе мокасина; украшенията върху него щяха да покажат дали произходът му е канадски, или не.
Двамата бели мъже бяха склонни да приемат предложението й, но делауерът се намеси и предотврати тази опасност. Ако трябваше да се предприеме подобна постъпка, най-добре беше с изпълнението й да се заеме един воин и спокойно, но твърдо, както обикновено индианските мъже заповядват на жените си, отказа да пусне годеницата си.
— Добре тогава, делауер, щом си толкова нежен към съпругата си, върви ти — каза безцеремонно Хари. — Този мокасин трябва да се вземе, иначе Плуващият Том ще остане тук, на пушечен изстрел от дома си, докато огнището в дома му съвсем изгасне. Най-сетне това е само парче еленова кожа и както и да е скроена, не е в състояние да изплаши истинските ловци на дивеча. Какво ще кажеш, Змия — ти ли ще се заемеш с тая работа, или да ида да го взема с кануто аз?