Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
В четвъртия кашон попадна на първите книжа — повечето от тях ръкописи и съчинения на ученици. На тях отдели по-голямо внимание, надявайки се да открие някаква кореспонденция, която би могла да му е от полза.
Но очевидно Муни е бил предпазлив и много дискретен човек, защото нищо не насочваше към частния му, или както го бе нарекла Ву — „таен“ живот.
Когато намери документите по разводите, пъхнати сред някакви стари сметки и банкови извлечения в седмия кашон, Харди се изкуши да отвори и останалите, само за да види дали на бял свят няма да излезе нещо важно за разследването. Но вече бе преровил хиляди листове, включително много, много писма повечето до и от бивши и настоящи ученици, без да открие и намек за нещо нередно. Реши, че е получил онова, за което беше дошъл. Винаги можеше да се върне, ако удареше на камък и решеше, че му е нужна повече информация.
Засега трябваше да продължи напред. С темпа, с който се движеше процедура 707, можеше да стигнат до петия критерий — обстоятелствата и тежестта на обвинението, онзи, който смяташе да оспори — чак утре. Съдия Джонсън бе дал да се разбере пределно ясно, че няма да допусне никакви алтернативни теории, нито доказателства, основаващи се на слухове. На Харди му трябваха неопровержими факти — както от Ана Саларко, така и от онова, което би могло да изскочи от разговорите му със съпругите на Муни — но дори и тогава не бе сигурно, че Джонсън ще ги признае.
Преподобният Муни предостави на Харди телефона в кабинета си — още една стая, боядисана в цвят сепия — и той се обади на справки, за да поиска номера на юридическа кантора „Блалок, Хюит и Чанс“ и — или — на адвокатката Мишел Осли, която очевидно бе представлявала и двете страни по развода на Майк по взаимно съгласие с първата му жена, Тери. Но нито фирмата, нито адвокатката бяха регистрирани в окръзите Сан Матео, Санта Клара или Сан Франциско, затова Харди позвъни на Филис и й каза да провери в „Мартиндейл-Хъбард“ — указател с имена на адвокати — и ако случайно открие Балок, Хюит, Чанс или Осли, да ги помоли да му се обадят на клетъчния телефон.
Извади по-голям късмет с адвоката на Катрин от втория развод — тогава съпрузите бяха използвали различни адвокати. Името му бе Еверет Уошбърн, свободно практикуващ юрист от Редуд Сити, още двайсетина километра на юг. Секретарката му осведоми Харди, че господин Уошбърн ще бъде в съда до четири, четири и половина, след което най-вероятно ще изпие по чашка с приятели — неизменен ритуал след всяко дело — или ще излезе с клиента си. Ако господинът желаел, щяла да запише името и телефона му и господин Уошбърн щял да се свърже с него утре.
— Страхувам се, че работата не търпи отлагане. Опитвам се да намеря свидетелка по дело за убийство, което тече в момента, и мисля, че е била клиентка на господин Уошбърн. Той има ли пейджър?
— Да, но го изключва в съдебната зала, а след пет часа не го взима със себе си, особено ако има среща с клиент. Смята, че е неучтиво звънът на мобилния телефон да прекъсва важни разговори. Освен това преди една година претърпя сърдечен удар и избягва да се натоварва с извънредна работа.
Харди се радваше за него, но това не му помагаше с нищо.
— Може ли все пак да опитам?
— Разбира се. — Тя му даде номера на пейджъра и на свой ред записа името и всичките му телефонни номера и обеща да предаде на господин Уошбърн, ако се обади, в което се съмнявала, че въпросът е спешен. Харди й благодари и седна на бюрото на преподобния Муни, като се зазяпа в прашинките, които танцуваха на слънчевата светлина, проникнала през капаците на прозорците. След малко и докато не беше забравил, позвъни на пейджъра на Уошбърн и остави номера на собствения си мобилен телефон.
Ръчният му часовник показваше четири без двайсет, когато зави по шосе 101 на юг и се насочи към сградата на съда в Редуд Сити. Движението беше натоварено, но времето мина неусетно, особено след като един след друг му се обадиха господата Блалок и Чанс. Преди десет години фирмата им се разпаднала, след като Хюит починал, и макар и двамата да си спомняли Мишел Осли, никой от тях не поддържал връзка с нея. Чанс май беше чул някъде, че е напуснала правния бизнес и се е преместила във Флорида, за да работи в туристическата агенция на новия си съпруг, но не беше сигурен. Никой от двамата не бе чувал нищо за нейни клиенти по бракоразводно дело на име Майк и Тери Муни.
Харди плати пет долара, за да паркира на паркинга на съда в Редуд Сити, само за да разбере, че в четири и половина всички съдебни зали тук се изпразваха и заключваха. На стъпалата пред сградата видя да разговарят двама чернокожи мъже на средна възраст в делови костюми. И двамата държаха при краката си издути куфарчета; и двамата излъчваха солидност.