Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Дори момчетата от „Престъпления от общ характер“ мърморят.
— Мога да си представя — каза Джакман.
— Смятам да се обадя на кмета — рече Глицки. — Като чуе за „сериен убиец“, ще ми отпусне повече хора, но дори при това положение работата е чудовищна. И агентите от ФБР не биха се справили за по-малко от месец. Може би поне ще успеят да убедят онези от АТО да си размърдат задниците. Макар че те имат да ми изготвят само един списък.
Джакман пое с пръчиците си един фъстък и го огледа недоверчиво. Днешният специалитет беше мусака „Кун пао“ — не върховното постижение на Чуй — и всички на масата ровеха вяло в храната си.
— Сигурен ли си, че си заслужава всичките тези усилия, Ейб?
Глицки разбираше какво има предвид Джакман. Той се умърлуши.
— Не, не съм сигурен.
— От друга страна — каза Роук, — ако това е единственото, за което можете да се заловите, какво ще загубите?
— Интуицията ми подсказва — Глицки пийна малко чай, — че който и да е този тип, той знае какво върши. Не вярвам някой да му плаща, за да убива тези хора, а той не ги избира случайно.
— В това поне сигурен ли си? — попита Джакман.
Глицки бе принуден да поклати отрицателно глава.
— В този момент, Кларънс, дори не съм сигурен, че днес е вторник.
— И никаква идея за Алън, предполагам.
Трея отговори вместо съпруга си.
— Ейб изпрати тази сутрин инспектор Белу да разговаря с Еди. — Еди беше вдовицата на Боскачи.
— Значи никакви следи не водят към професионалния му живот? — попита Джакман. — Някое от активните му дела?
— Всъщност той нямаше такива, Кларънс, както знаеш по-добре от всеки друг. Може да има нещо, свързано с домашното му обкръжение, за което Еди не се е сетила в първоначалния шок. Но не възлагам особени надежди и на това.
— Значи наистина смяташ, че Алън също може да е убит от Екзекутора? — попита Роук.
— Не. Не мога да го твърдя, Джина. Всъщност се върнах на изходната точка — каза Глицки. — Онова, на което се надявам сега, е онзи човек от снощи да има огромно семейство, което да ни каже, че преди години е инвестирал в продуктите на Уонг, че е имал интимна връзка с Идит Монтроуз, че е купил кола втора употреба от Елизабет Кеъри и че всички са имали общ банкер.
— Който от своя страна е бил колекционер на оръжия — допълни Трея.
— Точно така — рече Глицки. — Това би било още по-добре.
— Но се съмняваш? — каза Роук.
Глицки кимна.
— При това сериозно.
Всички се обърнаха, когато Марсел Лание внезапно изникна до лакътя на Глицки.
— Прощавай, че ви прекъсвам, Ейб. Идвам от кабинета ти.
Лицето на Лание бе развълнувано. Дишаше запъхтяно, все едно беше тичал.
— Току-що се върнах от Сан Бруно — каза той. — Преди да тръгна, се отбих пак на местопрестъплението и разбрах, че са намерили и куршума.
— На Толман?
— Да. Върху покрива на един гараж две къщи по-надолу. При дадените обстоятелства те ни го дадоха за изследване в нашата лаборатория. Там бяха много експедитивни. И знаеш ли какво? Никога няма да познаеш.
Глицки беше скочил на крака.
— Вече познах.
— Точно така. Същото оръжие, няма никакво съмнение. Освен това отново със заглушител. На четири от петте куршума има белези от одраскване. На едно и също място. Микроскопският анализ беше категоричен. Заглушител, при това един и същ. И познай какво още. За Толман. Дъщеря му ни каза, че на времето е бил съдебен заседател в процес за убийство.
— Къде? В Сан Бруно?
— Не знае. Но са живели тук, в града, до петгодишната й възраст.
— Значи процесът може да е бил в Сан Франциско. Ами бившата му жена? Тя би трябвало да знае.
— Би трябвало, но се намира в Индия.
— Ама че идиотщина — Глицки захлупи лицето си с ръце. Погледна събралите се и каза, без да се обръща конкретно към никого: — Това беше. — После помоли Джакман. — Трябват ми още хора, Кларънс. От днес за вчера.
Джакман кимна.
— Ще ти дам няколко служители и дори заместник-прокурорите, от които мога да се лиша.
— Момчета — каза Трея и всички мъже насочиха погледи към нея. — Извинявайте, че се намесвам, но на ваше място бих внимавала повече. — Тя се обърна към съпруга си: — Знам, че ти трябват хора, Ейб, но не е нужно да го разгласяваш в новините, нали?
— Какво? — възкликна той. — Искаш да кажеш, че медиите не са ми приятели?
— Тя е права — рече Лание. — Ако излезе във вестниците, той ще разбере, че знаем.
— Толкова по-добре — каза Джакман. — Може би това ще го спре.
— Или пък ще се разбърза да довърши започнатото — допусна Глицки.
— Наречете ме бавен реотан — обади се Роук, — но какво е това, което знаем всъщност? Какво ще се разбърза да довърши?