Частен клуб
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен клуб». Краткое содержание книги:
Добре дошли В Къстър Хил Клуб — мъжки клуб и луксозна ловна хижа в Адирондак, в който членуват някои от най-влиятелните бизнесмени на Америка, военни и правителствени служители. Привидно това е място за разпускане сред стари приятели. Но един есенен уикенд Изпълнителният съвет на клуба се събира, за да говори за трагедията от 9/11 — и да доуточни плана за разплата, известен единствено с кодовото си име „Горски пожар“.
През същия този уикенд служител на федералната контратерористична спецчаст е открит мъртъв. Малко след това детектив Джон Кори и съпругата му Кейт Мейфийлд от ФБР трябва да разкрият ужасяващия заговор, започващ с Къстър Хил Клуб и завършващ с американски градове, попаднали в прицела на ядрено оръжие. Кори и Мейфийлд са единствените, които могат да попречат на натискането на бутона и отприщването на световния хаос…
Към този момент господин Бейн Мадокс вече се чувстваше малко обкръжен, подобно на Джордж Къстър. От обръча май нямаше никакъв изход, но той все пак успя да открие един.
— Боя се, че трябва да прекратим този разговор, детектив. Имам да проведа някои важни телефонни разговори с Близкия изток, а там вече става късно. Трябва да се погрижа и за някои други неотложни задачи. Все пак аз съм бизнесмен, а днес е работен ден.
— Това ми е известно. Аз пък работя по случай на убийство.
— Оценявам това, но… Вижте какво. Имам една идея.
— Чудесно. Каква?
— Защо не минете отново довечера? Можем да съчетаем работата с удоволствието. Да кажем, коктейл в седем, а ако решите да останете за вечеря, би било чудесно.
— Е, не съм сигурен за вечерята. Анри обеща да сервира бекаси.
Той се усмихна.
— Мисля, че мога да се представя по-добре, а освен това ще приготвя и списъка с гостите ми.
— Страхотно.
Не можех да изпусна мечето, без да обясня защо си играя с него, така че изхлузих обувките си и разтърках чорапите си по мъхнатия ориенталски килим, който е винаги лесен за съпоставка.
Наистина имах силното усещане, че Хари е бил тук, а след около два дни може би щях да зная със сигурност. Тогава щях да се върна със заповед за арест на господин Бейн Мадокс за убийство, или още по-добре — в пълно и ясно съзнание да го застрелям в червата, тъй като обвинението можеше и да не мине. Разбира се, стига по това време да не играеше покер с петролния министър в Ирак или някъде другаде.
— Кой ще готви довечера? — попитах.
— Ще измисля нещо — каза той. — Мога да се оправя с коктейлите. Скоч, нали?
— Точно. Е, много мило от ваша страна.
— Разбира се, доведете и мис Мейфийлд.
— Стига да е свършила с йодлерите.
— Облеклото е неофициално — каза той и се усмихна. — Без смокинг.
— Смокингът е за утре вечер.
— Точно така. Сряда и събота. Моля, уговорете мис Мейфийлд да дойде и й кажете да не се тревожи за това какво да облече. Нали знаете какви са жените — каза доверително.
— Никога не съм знаел.
Посмяхме се малко и ето че отново бяхме в дружески отношения. Страхотно. Междувременно се питах дали двамата с Кейт ще успеем да се измъкнем живи оттук.
— Ще присъства ли някой друг?
— Ъъ… не съм сигурен. Но ние с вас можем да се оттеглим в библиотеката, ако се наложи да разглеждаме някои делови въпроси.
— Добре. Мразя да говоря за убийства на масата. Останали ли са някои от гостите ви през уикенда?
— Не. Всички си тръгнаха.
Може би беше забравил за Михаил Путьов.
Мадокс стана.
— И тъй, коктейл в седем, после малко работа и накрая вечеря, ако успеете да се измъкнете от бекаса.
— Няма да е лесно. — Напъхах крака в обувките си и станах.
— Още веднъж съболезнованията ми за детектив Мюлер. Моля се на Бог смъртта му да няма нищо общо с моите хора, но ако има, можете да разчитате на пълното ми сътрудничество. Ще се погрижа за информацията, за която помолихте.
— Благодаря. Междувременно, това да си остане между нас. Не е нужно да стряскаме никого.
— Разбирам.
Ръкувахме се, излязох от кабинета му и видях Карл — стоеше на няколко крачки от вратата.
— Ще ви изпратя до изхода — каза той.
— Благодаря. Човек може да се изгуби на такова място.
— Точно затова ще ви изпратя до изхода.
— Да.
Задник.
Слязохме по стълбището.
— Къде е тоалетната? — попитах.
Той посочи една врата в дъното на вестибюла. Влязох, взех кърпата за ръце и я прокарах по някои повърхности, за да събера косми, частици кожа и разни други ДНК проби, с които биха желали да си поиграят следователите. Искаше ми се да имах цигарата на Мадокс, но щеше да ми е малко трудно да го помоля да запазя фаса му като сувенир.
Напъхах кърпата под колана си и излязох.
Карл ме отведе до външната врата.
— До шест вечерта — казах му.
— До седем.
Не беше особено духовит. Но пък за сметка на това — лоялен. И опасен.
40
Стоманената врата не се отвори, докато не приближих съвсем, затова надух клаксона.
Тя се плъзна настрани и двамата щурмоваци ме изгледаха свирепо, застанали с пъхнати под коланите си палци. Ако това беше най-доброто, на което бяха способни, не бих се занимавал с тях, но в случая дадох газ, минах на косъм от тях, после рязко отклоних и промъкнах колата през наполовина отворения портал.
Видях в страничното огледало как рият чакъла с копита. Май бяха доста вбесени.
Може би не трябваше да съм такава гадина. Нужно е обаче ясно и категорично да покажеш кой е главният мъжкар. Хората обичат да знаят къде им е мястото в обществената йерархия.