Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
В следващия миг иззвъня телефонът на Чет.
— Гаджето май е сбъркало номера — ухили се Джак.
Колегата му вдигна слушалката, в следващия миг тялото му напрегнато се изправи.
— Да, доктор Симсариън, още съм тук — каза с нарочно повишен глас той, сигурен че ще привлече вниманието на Джак.
Джак рязко вдигна глава и срещна очите на колегата си, разширени от смайване.
— Наистина ли? И аз съм смаян!…
— Смаян от какво? — не издържа Джак.
Чет го спря с длан и продължи разговора:
— Благодаря много, че се обадихте, докторе. С интерес ще очакваме следващите ви ходове. Веднага ще съобщя резултатите ви на доктор Степълтън, а междувременно приемете и неговите благодарности…
Разговорът най-сетне приключи.
— Не ми казвай, че плъховете са били позитивни на ботулинов токсин! — рече с внезапно одрезгавял глас Джак.
— Ти го каза — промърмори Чет. — Човекът беше абсолютно смаян от този факт, аз също… Какво изобщо те тласна към тази безумна идея?
— Нищо, освен фактът, че нещата се развиваха в един и същи квартал…
— Това означава ли, че Кони Давидов е вечеряла с някой от заразените плъхове? — избухна в смях Чет.
Джак също се разсмя, после поклати глава. Коментарът му беше, че само двама медицински следователи на света могат да се смеят при подобна ситуация.
— Питам се дали заразените плъхове разпространяват заразата чрез изпражненията си — стана сериозен Чет.
— Въпросът ти е отвратителен — сбърчи нос Джак. — Предполагам, че трябва да го зададеш на ветеринарните епидемиолози. Аз обаче съм склонен да мисля, че нещата са се развили по друг начин — Кони Давидов се е натровила с нещо, след което го е изсипала в канализацията…
— И то е било толкова отровно, че е изтребило стотици плъхове? — погледна го със съмнение Чет.
— Знам, че това звучи прекалено — въздъхна Джак. — Но от друга страна и двамата сме наясно колко силна отрова е ботулиновият токсин…
— Ще бъде интересно да чуем мнението на ветеринарните епидемиолози по този въпрос — кимна Чет.
Джак стана на крака и се протегна.
— За днес май ми стига — промърмори той. — Сега имам нужда от една здрава схватка на корта и нищо друго!
— Ще се видим утре — кимна Чет.
— Пази се, друже.
Джак свали пилотското си яке от пирона зад вратата, намъкна го в движение и се насочи към асансьорите. Спомни си за чудесното време докато въртеше педалите към Брайтън Бийч и сърцето му потръпна от нетърпение час по-скоро да се метне отново на велосипеда.
— Сега поне знаем, че не сме го изпуснали — промърмори Стив.
— Вярно — кимна Кърт. — Въпросът е кога ще излезе… Не съм сигурен още колко време ще издържат без да се хванат за гушите тези копелета отзад… — Малко след като позвъни в патологията бойците отново се скараха за калашниците и едва не стигнаха до ръкопашна схватка. Наложи се Кърт да прибере автоматите и да ги складира в краката на Юри.
— Ето го, на колелото! — внезапно извика Юри. Показалецът му сочеше превитата над кормилото фигура на Джак, която изскочи от рампата на Тридесета улица и пое нагоре по Първо авеню.
— Исусе, тоя здравата натиска! — промърмори Кърт, освободи ръчната спирачка и се гмурна в трафика. Едно такси изскърца със спирачките си, шофьорът гневно натисна клаксона.
— Пуснете ме да сляза! — извика Юри.
— Не сега! — кресна му Кърт. — Ще изпусна онова копеле! Трафикът беше оживен, но все още без задръствания. Колите се предвижваха сравнително бързо.
— Тоя е истинско динамо! — оплака се след известно време Кърт. Той шофираше агресивно, на ръба на катастрофата, давайки си сметка, че това е единственият начин да скъси разстоянието до Джак. Изобщо не му пукаше дали ще обърше някоя от колите наоколо.
— Пресвети боже! — промърмори Стив в мига, в който приятелят му засече друго такси и каросерията се разтърси от противното стържене на метал в метал. Като безплатна притурка имаха и оглушителното дрънчене на тръбите, струпани в задната част на каросерията. Бойците бяха заети да се пазят не само от тях, но и от пороя гайки и водопроводни фитинги, който, благодарение на клатушкането, ги заливаше като пълноводна река от страничните рафтчета. Неизбежните нюйоркски дупки правеха ситуацията наистина отчайваща.
— Юри, махни се от шибаната седалка и освободи мястото за Стив! — изкомандва Кърт без да спира борбата си с волана.
— В движение?! — ужасено попита Юри, стиснал с побелели от напрежение юмруци ръкохватката над главата си.
— Разбира се, че в движение! — изрева извън себе си Кърт.