Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Дайте да забавим топката — обади се предупредително Кърт, имайки предвид пиенето.
— Че какво друго да правим в скапания бар? — обади се Кевин. — Вече половин час висим тук!
— Нямах намерение да закъснявам — оправда се Стив.
— Микробусът отвън? — погледна го въпросително Кърт.
— Аха — кимна Стив. — Наш е благодарение на Кларк.
— Въоръжението?
— В камионетката има три калашника и два глока — понижи глас Стив. — Мисля, че това ще е повече от достатъчно. Ако оня тип наистина кара колело, дори няма да ги използваме. Прегазваме го и толкоз!
— След което ще го гръмнем, ей така, за сигурност — добави Кърт.
— Хубаво де — сви рамене Стив. — Огнева мощ имаме предостатъчно…
— Къде е Юри? — огледа се Кърт, изведнъж осъзнал отсъствието на руснака.
— Не знам — сви рамене Стив. — Сигурно е попаднал на задръстване…
Кърт погледна часовника си и гневно тръсна глава:
— Предупредихме го това копеле в пет да бъде тук!
— Защо не използваме времето, за да организираме нещата за утре сутринта? — присви очи Стив. — Вече споменах на Майк, че вероятно ще ни трябва за една бърза задача… — Майк беше най-противният скинар, който, вероятно именно по тази причина, търсеше покровителството на Кърт. В момента русата му коса беше доста пораснала и той почти можеше да мине за нормален младеж.
— Добра идея — кимна Кърт, след което се принуди да замълчи, тъй като пред масата им цъфна келнерът. Поръча си една светла „Бъд“, изчака да я донесат и едва тогава се извърна към Майк: — Искам да ме слушаш внимателно. Утре сутринта трябва да се явиш в нормално облекло — сако, вратовръзка и всичко останало. Рано, тъй като най-късно в девет и четвърт трябва да си заел позиция пред федералната сграда „Джейкъб Джавитс“ на улица Уърт…
— В такъв случай ще трябва да се чупя от работа — кимна Майк.
Кърт извъртя очи, след което си напомни да бъде търпелив с бойците.
— Щом трябва, ще се чупиш — размаха ръце той. — Важното е в девет и четвърт да бъдеш там. Тази операция трябва да премине гладко, по часовник.
— И какво ще правя там? — попита Майк. — Само ще видя отпред ли?
— Не, глупако! — извика Кърт, после се овладя и понижи глас: — Ще ти дадем една малка димка, която произвежда огромно количество пушек. Голяма е горе-долу колкото коледен фойерверк и ще запалиш с кибрит. Най-важното е да я прекараш през металния детектор на влизане в сградата…
— Ще влизам вътре, така ли? — опули се Майк.
— Точно така — рязко отвърна Кърт.
— Но те няма ли да ме питат какво търся там?
— Не! В тази сграда постоянно влизат и излизат хора.
Майк вдигна вежди, но замълча.
— Говоря сериозно — изгледа го продължително Кърт. — Докато изглеждаш нормален, няма да имаш никакъв проблем. Като те гледам така, можеш да проникнеш вътре дори и със сегашните си дрехи…
— Добре, прониквам — кимна Майк. — Какво ще правя с димката?
— Вземаш асансьора до третия етаж, слизаш и тръгваш надясно… На десетина метра по коридора се намира мъжката тоалетна. Дотук ясно ли ти е?
Майк кимна.
— Влизаш в тоалетната и проверяваш дали вътре има хора…
Майк продължаваше да кима.
— Всъщност, не е важно дали има или няма хора — поправи се Кърт. — Трябва да влезеш в последната кабинка. На стената в дъното има вентилационен отвор. Развиваш капака му с монета, палиш димката и я хвърляш в отвора. После спокойно завинтваш капака обратно.
— И това е всичко, така ли? — попита Майк.
— Това е — кимна Кърт. — След това просто се изнасяш. Димката ще задейства детекторите, ще се включи противопожарната аларма. Но ти си вървиш по пътя и не се интересуваш от нищо. Може би ще настъпи паника, но за теб това е без значение. Ние със Стив ще се появим малко след включването на алармата. Ако случайно ни видиш, няма да ни обръщаш внимание. Това е всичко, което трябва да направиш.
Майк се изсмя и огледа лицата на околните.
— Хей, това е сладка работа!
— Сладка, но важна — предупреди го Кърт. — Част от изключително отговорна операцияа на АНА.
В същия момент на вратата се появи фигурата на Юри. Кърт вдигна ръка да привлече вниманието му.