Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
После широко отвори вратата и пристъпи напред. Утринното слънце нахлу вътре и огря лавандуловите му очи.
— Нека светът мисли, каквото си ще! — каза и щастливият му поглед обходи лицата на четиримата му приятели. — Стига ми това, че вие ме познавате.
Епилог
„Морски дух“ с мъка си проправяше път на север покрай Саблен бряг. Зимните ветрове виеха край кораба и вкочаняваха пръстите на моряците, ала капитан Дюдермонт и благодарният екипаж твърдо бяха решили бързо и сигурно да отведат четиримата приятели до Града на бездънните води.
Всички, които се намираха в пристанището по това време, с изумление гледаха как безстрашният кораб се промушва между ледоразбивачите и грамадните ледени късове, за да хвърли котва. Извиквайки на помощ всичките умения, които бе придобил през дългите години, прекарани в плаване, капитан Дюдермонт успя да акостира успешно.
През двата месеца, прекарани в открито море, четиримата приятели бяха възстановили почти напълно не само здравето, но и доброто си настроение. Въпреки тежкия път, всички бяха добре, дори раните на Кати-Бри скоро щяха да заздравеят напълно.
Но ако пътят до Града на бездънните води беше труден, то прекосяването на замръзналите земи, които ги деляха от Дългата седловина, бе още по-изнурително. Зимата бе към своя край, ала все още не бе отслабила ледената си прегръдка. Четиримата приятели обаче не можеха да си позволят да изчакат топенето на снеговете и като се сбогуваха с капитан Дюдермонт и храбрите мъже от „Морски дух“, те се увиха в дебелите си наметки, нахлузиха високи ботуши и поеха на североизток по търговския път към Дългата седловина.
Люти снежни бури и свирепи вълци се опитваха да ги спрат. Потънал под дълбокия сняг, пътят се бе изгубил напълно, превръщайки всичко наоколо в безкрайна бяла равнина, в която единствено очите на един Мрачен елф можеха да открият правилната посока и то само благодарение на звездите и слънцето.
Някак си, въпреки всички трудности, четиримата успяха и една сутрин влязоха в Дългата седловина, изнурени, ала нетърпеливи да си възвърнат Митрал Хол. Бруеноровите родственици от Долината на мразовития вятър вече бяха там, както и петстотин от бойците на Уолфгар. Не бяха минали и две седмици от завръщането на четиримата приятели, когато генерал Дагнабит от Адбарската цитадела пристигна с осемхилядна джуджешка войска.
Съставяха се бойни планове. Дризт и Бруенор по цели дни сравняваха спомените си за онова, което бяха видели в мините и подземния град, за да начертаят карта на Залите и да преценят числеността на врага, срещу когото щяха да се изправят.
Когато зимата вече отстъпваше под мощния напор на пролетта, само няколко дни, преди войските да потеглят към планините, в Дългата седловина най-неочаквано пристигнаха още подкрепления — цели отряди стрелци от Несме и Града на сребърната луна. Отначало Бруенор не искаше да приеме воините на Несме, заради начина, по който неколцината конници се бяха отнесли към него и приятелите му край Тролови блата, а също така и защото не бе сигурен доколко желанието им за съюзничество се дължи на надеждата за по-нататъшно приятелство и доколко — на мисълта за ползата, която можеха да извлекат, ако Мините в планините отново бъдат отворени.
И този път, както обикновено, приятелите на Бруенор го убедиха да постъпи разумно. Когато в Мините отново закипеше работа, на джуджетата щеше да им се наложи да търгуват предимно с Несме, най-близкия град до Митрал Хол, и един мъдър водач би се възползвал от възможността да сложи край, тук и сега, на всяко лошо чувство, останало от миналото.
Численото им превъзходство бе смазващо, решителността — несравнима, а предводителите им — превъзходни. Водени от Бруенор и Дагнабит, джуджета, закалени в многобройни битки и свирепи варвари от Долината помитаха всички дуергари, които срещнеха по пътя си. Кати-Бри със своя лък, стрелците от Несме и Сребърния град, както и неколцината харпъловци, които бяха дошли с тях, следваха основната част от войската, разчиствайки страничните проходи от сивата сган.
Дризт, Уолфгар и Гуенивар, както толкова пъти в миналото, ловуваха отделно, като ту избързваха пред останалите, ту слизаха на долните нива, вземайки своята дан, откъдето и да минеха.
Превзеха горното ниво само за три дни. Подземния град — за две седмици. Когато пролетта най-сетне окончателно прогони зимата и се настани в северните земи, едва месец след като войските тръгнаха от Дългата седловина, чуковете на рода Боен чук отново огласиха древните зали.
И кралят се възкачи на своя трон.