Сенки

Свали поглед от екрана и заби очи в Джош.

— Знаеш ли как е станало това там, долу?

Той кимна, брадичката му потрепери и в очите му проблеснаха едва сдържани сълзи.

— До… някъде — заекна. Бавно, опитвайки се доколкото може да владее гласа си, разказа каквото знаеше на Довър.

— Не можах да видя всичко — довърши той и най-сетне зарида.

— Зз… за малко нищо не се виждаше, защото Адам изключи камерата. Но след като умря…

Джош, Адам Олдрич умря преди повече от две седмици — прекъсна го Алън Довър.

— Нищо подобно — проплака момчето.

— Беше там, долу! Мозъкът му беше още жив!

Полицаят реши да не влиза в спор с момчето, убеден, че след всичко видяно нищо чудно да е изпаднало в истерия.

— Добре — рече той успокояващо.

— Как се слиза долу?

— С асансьора — отвърна Джош.

— Мисля, че успях да го поправя. Оправих и отдушниците и спрях агрегата.

Довър се вторачи в момчето.

— Отдушниците ли? Агрегата? За какво говориш?

— Той така ги уби! — кресна вече истерично Джош.

— Не разбирате ли? Точно така ги уби!

— Спокойно, Джош — прекъсна го Довър.

— Нека само да се обадя, а после слизам долу. — Измъкна радиотелефона от кобура на колана си и бързо помоли за три линейки и още полицаи.

— Още не знам какво става, но след малко пак ще се обадя. — Постави радиото обратно на колана си и се запъти към асансьора, — И аз ще дойда — заяви Джош. Довър изгледа момченцето.

— Синко, не мисля…

— Ейми е там, долу — упорито каза то.

— Тя ми е приятелка и ми спаси живота. Хилди щеше да ме убие, а Ейми й попречи. А сега е мой ред да й помогна!

Довър бързо прецени. Момчето вече бе видяло разигралото се долу и нямаше време да спори с него. Освен това Джош, изглежда, знаеше какво точно се е вършило в лабораторията. Накрая взе решение.

— Добре. Хайде!

Асансьорът се спусна бавно. Джош, застанал мълчаливо до Алън Довър, без да се замисля пъхна ръчичка в ръката на сержанта, който окуражително я стисна. Асансьорът спря и вратите се разтвориха.

— Исусе! — промърмори полицаят на излизане от кабината, виждайки тялото на Джеф Олдрич да се търкаля, препречило вратата за лабораторията.

Следван от Джош, Довър влезе в лабораторията и бързо се наведе да види дали Джеф Олдрич и Джордж Енджърсол дават признаци на живот.

И двамата бяха мъртви.

Довър обърна гръб на труповете и се вторачи в разбитата стъкленица и къса плът, която се търкаляше на пода сред счупените стъкла. После погледът му спря на друга една стъкленица и странният на вид предмет в нея.

Мозък.

Човешки мозък, потопен в някаква течност. От ствола му излизаше плетеница от жици, от артериите му се подаваха маркучета и още жици, а от основата — нервни възли.

Докато разглеждаше сложната апаратура около съда, го побиха тръпки. Малка помпа работеше безспир, а мониторът над стъкленицата следеше дейността на мозъка в съда.