Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
Бланкеншип нищо не каза, но очите му не се отделяха от Джак.
— Доктор Ейхърн е бил известен изследовател на тектити — продължи Джак. — Това са стъклоподобни парчета кристали, които се образуват при удара на метеорит в земната повърхност. Именно това е била и специалността на доктор Ейхърн. Геологията на метеорити и астероиди.
Бланкеншип продължаваше да мълчи. „Но защо не реагира? — питаше се Джак. — Не разбира ли какво означава това?“
— Компанията „Океански изследвания“ е взела доктор Ейхърн в експедицията до островите Галапагос, понеже е имала нужда от мнението на геолог — каза Джак. — Имали са нужда от потвърждение на това, което са открили на дъното на океана. Там е паднал астероид.
Лицето на Бланкеншип се изопна. Той се обърна и пое към кухнята.
Джак и Гордън го последваха.
— Ето защо Белия дом се е страхувал от „Химера“! — продължи Джак. — Знаели са откъде е дошла. Знаели са какво представлява.
Бланкеншип вдигна слушалката на телефона и набра някакъв номер. Секунда по-късно каза:
— Говори директорът на Космическия център „Джонсън“ Кенет Бланкеншип. Свържете ме моля с Джаред Профит. Да, зная колко е часът. Да, разговорът ми е от първостепенна важност, така че ако обичате, свържете ме с домашния му телефон… — Последва още няколко мига мълчание. След това той каза: — Те знаят. Не, не съм им казал аз. Разбрали са по други пътища. — Пауза. — Джак Макелъм и Гордън Оуби. Да, сър, тук са до мен, в кухнята ми. — Той подаде слушалката на Джак. — Иска да говори с теб.
Джак пое слушалката.
— Говори Джак Макелъм.
— Колко хора още знаят? — бе първото нещо, което го попита Джаред Профит.
Този въпрос подсказа на Джак колко важна и секретна бе информацията, която бяха открили.
— Нашите лекари. И няколко човека от природонаучния отдел. — Това беше неговият отговор, повече той нямаше да каже, не беше толкова глупав да назовава имена.
— Можете ли да го запазите в тайна? — попита Джаред.
— Зависи.
— От какво?
— От това дали ще се съгласите да ни съдействате. Да ни предоставите информацията, с която разполагате.
— Какво искате, доктор Макелъм?
— Пълни разкрития. Всичко, което сте научили за „Химера“. Резултатите от аутопсиите. Пълните данни от опитите ви.
— Ами ако откажем? Какво ще се случи?
— Тогава колегите ми в НАСА ще започнат да разпращат факсове на всяка от осведомителните агенции в страната.
— И какво точно ще им кажете?
— Истината. Че този организъм е с извънземен произход.
Последва дълго мълчание. Джак почти чуваше ударите на собственото си сърце в слушалката. „Дали бяхме уцелили? Действително това ли беше истината?“
Тогава Профит рече:
— Ще се разпоредя доктор Роман да ви каже всичко. Ще ви очаква в Уайт Сандс. — После линията прекъсна.
Джак затвори и погледна към Бланкеншип.
— Ти откога знаеш?
Мълчанието му допълнително подсили гнева на Джак. Той направи крачка напред, а Бланкеншип отстъпи към стената на кухнята.
— Попитах те, откога знаеш?
— Само от няколко дни. Заклех се да го пазя в тайна!
— Тези, които измряха горе бяха наши хора!
— Нямах избор! Всички бяха изпаднали в ужас. Белия дом. Военните. — Бланкеншип си пое дълбоко дъх и погледна Джак право в очите. — Ще разбереш за какво говоря, когато отидеш в Уайт Сандс.
20 август
Захапала единия край на турникета със зъби, Ема го притегна и вените на лявата й ръка се очертаха ясно, подобно на странни сини червеи, които пълзяха под бледата й кожа. После чевръсто бръсна лакътната подкожна вена два пъти с памука, напоен в спирт и премигна от убождането на иглата. Изпразни съдържанието на спринцовката наведнъж, като още преди да бе свършила освободи турникета от ръката си. Беше като някоя наркоманка, която едва бе дочакала да си удари дозата. Щом приключи с това, тя затвори очи и се отпусна, представяйки си как молекулите на гонадотропина като мънички звезди надежда поемаха нагоре по кръвния път към сърцето и белите й дробове, а после потичаха и се разпръсваха по артерии и капиляри. Представяше си как вече усеща въздействието им, как главоболието й отминаваше, а горещите пламъци на треската се уталожваха до тлеещи въглени.
„Още три дози, помисли си тя. Още три дни.“
След това си представи как се отделя от тялото си и се видя нейде отвисоко как се бе свила като мъртъв човешки зародиш, полегнал в ковчег. Едно балонче слуз се отдели от ъгълчето на устата й и се разкъса на няколко гърчещи се нишки, които напомняха личинките на муха.