Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
И те наистина бяха неизпълними, освен ако нямаш достъп до магията.
- И аз съм слушала много за вас - отвърна Зузана и Кару зърна в очите й блясък, който можеше да принадлежи както на матадор, преценяващ бика насреща, така и на бик, преценяващ матадора. Не беше сигурна кое точно е, но и в очите на Естер се мярна същият блясък. В погледа, който си размениха двете жени, се таеше взаимна почит като към достоен противник и Кару се благодари, че не са врагове, а са на нейна страна.
Последва кратък светски разговор. За големината на кучетата. За услугите на румсървиса. За Рим. И за ангелите.
Едва когато Естер подхвърли: „Толкова съм доволна, че Кару прояви благоразумие да се обърне към мен“, лекото потрепване на ноздрите придаде на Зузана по-скоро вид на бик, отколкото на матадор.
- Тя се обърна към вас и преди време - отбеляза небрежно Зузана, но в тона й се усещаше укор.
Кару усети накъде бие и се опита да се застъпи.
- Зузе... - подхвана, но приятелката й я прекъсна.
- Та оттогава все се питам - защо когато Кару дойде при вас за желанията... - Тя вирна глава и изгледа възрастната жена така, сякаш казваше: нека сме честни. - Вие направо я отрязахте, нали така?
Усмивката на Естер угасна, чертите й се вкамениха като на маска и изражението й стана бдително. И повече не приличаше да блага баба.
- Не е така, Зузе. - Кару притисна длан о гърба на приятелката си. - Не ме е отрязала. Не би могла да направи такова нещо. - Когато предишната зима порталите бяха изгорени и тя отчаяно опитваше да открие своето семейство химери - отчаяно търсеше гавриели, които да пренесат нея и онази твар Разгут през портала в Ерец, - първо се обърна към Естер. Тогава тя й беше казала, че не разполага с по силно желание от лъкну и Кару повярва - защо би я излъгала Естер?
- Така беше - отвърна Естер сериозно и... може би разкаяно?
Кару се втренчи в нея. Това ли признаваше наистина - че я е отпратила с празни ръце?
- Кое? - попита смутено Кару.
- Ами, аз, разбира се, съжалявам, че трябва да го кажа, скъпа, но тогава всъщност не вярвах, че ще ги откриеш. Аз съм алчна старица. Ако това наистина бяха последните желания, с които разполагах, трябваше да ги пестя, нали така? Не мога да ти опиша колко се радвам, че съм
сгрешила.
Стомахът на Кару се сви.
- Не си - каза тя.
Естер озадачено наклони глава.
- Какво не съм?
- Не си сгрешила. Не успях да открия Бримстоун. Той е мъртъв. - Каза го равно, без никаква емоция, наблюдавайки как кръвта се дръпва от лицето на Естер.
- Не, о, не. Не - взе да нарежда тя, опирайки длан о устните си. - О, Кару. Не ми се ще да го повярвам! - Очите й се напълниха със сълзи.
- Не беше ли й казала? - попита Зузана.
Кару поклати глава. Дотук с деликатното поднасяне на новината. Естер я беше излъгала. И то в момент, когато порталите бяха току-що изгорени и тя не знаеше още нищичко, помляна и насинена от почти смъртоносния сблъсък с Акива и Тиаго, малко след като и самият Бримстоун й отказа съчувствие - точно тогава тя се беше обърнала към нея за помощ. В този момент беше стигнала самото дъно на дотогавашния си живот, въпреки че през следващите месеци щеше да затъне още повече, о, колко още по-надълбоко, тогава обаче още не го знаеше. Имаше пълно доверие на Естер, а ето сега открива, че „баба“ й я е лъгала право в очите.
Въпреки това изглеждаше искрено потресена от новината и Кару изпита известно угризение, че й го съобщи така грубо.
- Исса е добре - добави тя, за да смекчи донякъде шока, благодарейки мислено, че поне Исса наистина е добре.
- Радвам се да го чуя. - Гласът на Естер трепереше. - Ами Ясри? Туига?