Законът за трите отрицания

— Ето, сега вече ми е ясно какво ти трябва. Можеше веднага да ми кажеш. А между другото, не ти ли е хрумвало, че Ритер може всъщност не днес, а много по-рано да е открил изчезването на диамантите и от яд или от ревност да е застрелял жена си?

— Не ми е хрумвало — озадачено призна Селуянов.

— Ами нека ти хрумне — посъветва го Настя.

— Дявол да го вземе, хем е толкова просто… А къде ги е дянала?

— Например може да ги е подарила на таен любовник. Или на приятелка лесбийка. Впрочем убийците понякога се издирват не по мотива, а по оръдието на престъплението. До трупа на Лариса Ритер, доколкото си спомням, е бил намерен пистолет „Берета“. Забравил ли си за това?

— Абе аз не съм забравил, но и при оръжейниците има опашка, както при всички. Чакаме отговор.

— Нали се хвалеше, че имаш връзки при тях. Лъжеше ли ни?

— Не, не съм ви лъгал. Имам връзки по хладното оръжие, а по огнестрелното — никакви. И после, кой съм аз? Случаят с Ритер е на „Петровка“, а аз съм нещо като жалък придатък. Виж, ако от понеделник Олшански обедини делата, ще имам пълни права.

— Аха, и задължения също — промърмори Настя.

Тя взе съставената по статиите на Маскаев таблица и започна подробно да разказва на Селуянов за резултатите от своите търсения.

Екшънът, по който Чистяков толкова се беше заплеснал, свърши в дванайсет и половина. До този сладостен момент Настя, която не обичаше такива филми, седя в кухнята, взирайки се в съставената таблица и опитвайки се да съзре нещо в нея. Нищо не откри. Дали беше уморена, дали пък затъняла от безделието… Или пък там наистина нямаше нищо.

Звуците от стрелба зад стената утихнаха, в кухнята надникна Чистяков.

— Намери ли какво да хапнеш? Браво, самостоятелно момиче. Е, какво, ще си лягаме ли, или искаш да гледаш онзи режисьор?

Искаше й се да го види. Но не по-малко й се лягаше. И й се спеше.

— Хайде да съчетаем двете неща — предложи тя. — Да приготвим леглото, да легнем, аз ще гледам, а ти ще почетеш.

Настя си изми лицето и зъбите, навлече пижамата и с наслада се изтегна в прохладното легло. Льоша се зачете, а тя превъртя записа и се загледа в интервюто на режисьора Островски. Маестрото на родното кино правеше впечатление на пропил се, но умело гримиран човек. Във всеки случай, за своите шейсет и пет години изглеждаше много добре, но говореше доста посредствено… През живота си Настя бе виждала много пияни в различна степен и намиращи се в различни стадии на алкохолизъм хора, така че лесно можеше да определи кога един човек злоупотребява с алкохол — дори той в момента да е абсолютно трезвен.